Влезте в чат стаята и слушаите онлайн християнска музика


СВАЛЕТЕ АУДИО БИБЛИЯ
НА БЪЛГАРСКИ /НОВИЯ ЗАВЕТ/
ОЦЕНКА ЗА САЙТА
НОВА МУЗИКА НЕ СЕ КАЧВА
В САЙТАТРЯБВА ДА СА
ИЗМИНАЛИ ПОНЕ 6 МЕСЕЦА

         ПСАЛМИ

                                                                    ГЛАВА  1


1:1 Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи;
1:2 Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.
1:3 Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява.
1:4 Не е така с нечестивите; Но те са като плявата, която вятърът отвява.
1:5 Затова, нечестивите няма да устоят в съда, Нито грешните в събора на праведните;
1:6 Защото Господ наблюдава пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще бъде погибел.
                            
                                                                 ГЛАВА  2


2:1 Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?
2:2 Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник, като казват:
2:3 Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.
2:4 Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.
2:5 Тогава ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки:
2:6 Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.
2:7 Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.
2:8 Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.
2:9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.
2:10 Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се, земни съдии.
2:11 Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.
2:12 Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.
                            
                                                                 ГЛАВА  3


3:1 Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома. Господи, колко се умножиха противниците ми! Мнозина въстават против мене.
3:2 Мнозина думат за моята душа: Няма за него помощ в Бога. (Села).
3:3 Но Ти, Господи, си щит около мене, Слава моя и Тоя, Който възвишава главата ми.
3:4 С глас извиках, към Господа; И Той ме послуша от светия Си хълм. (Села).
3:5 И аз легнах и спах; Станах; защото Господ ме поддържа.
3:6 Няма да се убоя от десетки хиляди от людете, Които навред са се поставили против мене.
3:7 Стани, Господи; спаси ме, Боже мой; Защото Ти си поразил в челюстта всичките ми неприятели; Строшил си зъбите на нечестивите.
3:8 От Господа е спасението. Върху Твоите люде нека бъде благословението Ти. (Села).
                            
                                                                 ГЛАВА  4


4:1 За първия певец на струнни инструменти. Давидов псалом. Когато викам, послушай ме, Боже на правдата ми; Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор; Смили се за мене и послушай молитвата ми.
4:2 Човешки синове, до кога ще обръщате славата ми в безчестие? До кога ще обичате суета и ще търсите лъжа? (Села).
4:3 Но знайте, че Господ е отделил за Себе Си Своя угодник; Господ ще слуша, когато викам към Него.
4:4 Треперете и не съгрешавайте; Размишлявайте в сърцата си на леглата си и мълчете. (Села).
4:5 Принасяйте жертви на правда, И надявайте се на Господа.
4:6 Мнозина думат: Кой ще ни покаже доброто? Господи, издигни над нас светлостта на лицето Си.
4:7 Турил си в сърцето ми радост. По-голяма от тяхната, когато им се умножава житото и виното.
4:8 Спокойно ще легна и ще спя, Защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасност.
                            
                                                                 ГЛАВА  5


5:1 На първия певец на духови инструменти. Давидов псалом. Послушай Господи, думите ми; Внимавай на размишлението ми,
5:2 Слушай гласа на викането ми, Царю мой и Боже мой; Защото на Тебе се моля.
5:3 Господи, на ранина ще чуеш гласа ми; На ранина ще отправям молитвата си към Тебе, и ще очаквам.
5:4 Защото Ти не си Бог, Който се удоволствуваш в беззаконие; Нечистият няма да живее при Тебе,
5:5 Нито ще устоят горделивите пред Твоите очи. Ти мразиш всички, които вършат беззаконие;
5:6 Ще изтребиш ония, които говорят лъжа; Господ се гнуси от човек кръвопиец и коварен.
5:7 Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти; С благоговение към Тебе ще се поклонят към светия Твой храм.
5:8 Господи, води ме в правдата Си, поради неприятелите ми, Направи пътя Си ясен пред мене.
5:9 Защото непоколебимост няма в устата ни на един от тях, Сърцето им е същинско нечестие. Гроб отворен е гърлото им; С езика си ласкаят.
5:10 Имай ги за виновни, Боже; нека паднат в това, което сами са скроили; Изрини ги поради многото им престъпления, Защото са се повдигали против Тебе.
5:11 Така ще се веселят всички, които се надяват на Тебе; Винаги ще се радват, защото Ти им си покровител; И ще ликуват в Тебе ония, които любят Твоето име.
5:12 Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, Ще го покриеш с благоволение като с щит.
                            
                                                                 ГЛАВА  6


6:1 За първия певец на струнни инструменти, на осмострунна арфа. Давидов псалом. Господи, не ме изобличавай в гнева Си, Нито ме наказвай в лютото Си негодувание.
6:2 Смили се за мене, Господи, защото изнемощях; Изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми.
6:3 Също и душата ми е твърде смутена; Но Ти, Господи, до кога?
6:4 Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си;
6:5 Защото в смъртта не се споменува за Тебе; В преизподнята {Еврейски: Шеол, т.е. гроб, яма, ад. Навсякъде думата шеол е заменена с} кой ще те славослови?
6:6 Уморих се от въздишането си; Всяка нощ обливам леглото си, Със сълзите си измокрям постелката си.
6:7 Окото ми вехне от скръб, Старее поради всичките ми противници.
6:8 Махнете се от мене, всички, които вършите беззаконие, Защото Господ е чул гласа на плача ми;
6:9 Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми.
6:10 Ще се посрамят и много ще се смутят всичките ми неприятели; Ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.
                            
                                                                 ГЛАВА  7


7:1 Оплакване на Давида, което той пя Господу поради думите на вениаминеца Хус. Господи Боже мой, на Тебе уповавам; Спаси ме от всичките ми гонители, и избави ме;
7:2 Да не би да скъса като лъв душата ми И я раздере без да се намери избавител.
7:3 Господи Боже мой, ако съм сторил аз това, - Ако има в ръцете ми беззаконие,
7:4 Ако съм въздал зло на онзи, който бе в мир с мене, Или съм обрал онзи, който ми е без причина гонител,
7:5 То нека подгони неприятелят душата ми и я стигне, Нека стъпче в земята живота ми. И нека повали в пръстта славата ми. (Села).
7:6 Стани, Господи, в гнева Си; Подигни се срещу яростта на противниците ми, И събуди се заради мене, Ти, Който си отредил съда.
7:7 И нека събраните племена те обикалят; И ти се върни да седнеш на високо над тях.
7:8 Господ съди племената; Съди и мене, Господи, според правдата ми; И според моето незлобие нека ми бъде.
7:9 Нека се спре вече беззаконието на нечестивите; А праведният утвърди Ти, Боже праведни, Който изпитваш сърцата и вътрешностите.
7:10 Моята защита е в Бога, Който избавя ония, които са с право сърце.
7:11 Бог е праведен съдия, Да! Бог Който се гневи всеки ден на нечестивия.
7:12 Ако се не обърне нечестивия, Той ще изостри меча Си; Запънал и приготвил е лъка Си.
7:13 Приготвил е против него и смъртоносни оръдия; Прави стрелите Си огнени стрели.
7:14 Ето, нечестивият е в мъки да роди беззаконие, Зачна нечестие и роди лъжа.
7:15 Изкопал е ров и направил го дълбок; Но той сам ще падне в ямата, която направи.
7:16 Нечестието му ще се върне на самата негова глава, И насилието му ще слезе на самото негово теме.
7:17 Аз ще хваля Господа за Неговата правда, И ще възпявам името на Всевишния Господ.
                            
                                                                 ГЛАВА  8


8:1 За първия певец на гетския инструмент. Давидов псалом. Иеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя; Ти си поставил славата Си над небесата.
8:2 Из устата на младенците и сучещите Укрепил Си сила поради противниците Си, За да накараш да млъкне врагът и отмъстителят.
8:3 Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил,
8:4 Казвам си: Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?
8:5 А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите {Или: Божеството.}, И със слава и чест си го увенчал.
8:6 Поставил си го господар над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му,
8:7 Всичките овце и говеда, Още и животните на полето,
8:8 Въздушните птици, морските риби, И всичко що минава през морските пътища.
8:9 Иеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!
                            
                                                                 ГЛАВА  9


9:1 За първия певец по "Умри за сина". Давидов псалом. Ще Те славословя, Господи, с цялото си сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.
9:2 Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;
9:3 Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.
9:4 Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.
9:5 Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до вечни векове.
9:6 Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете им, та и поменът им загина.
9:7 Но Господ седи Цар до века, Приготвил е престола Си за съд,
9:8 И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.
9:9 И Господ ще бъде прибежище на угнетените, Прибежище в скръбни времена.
9:10 И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят.
9:11 Пейте хвали на Господа, Който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;
9:12 Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни уповаващите на Него, Не забравя викането на кротките.
9:13 Смили се за мене, Господи; Виж скръбта, която ми причиняват ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;
9:14 За да разкажа всичко, поради което Ти си за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, И за да се радвам заради спасителната Ти помощ.
9:15 Народите затънаха в ямата, която сами направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.
9:16 Господ е станал познат чрез правосъдието, което е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: {Да се усили музиката.} Села).
9:17 Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога.
9:18 Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожидането на кротките.
9:19 Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.
9:20 Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села).
                            
                                                                 ГЛАВА  10


10:1 (21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във време на неволя?
10:2 (22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.
10:3 (23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
10:4 (24)Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.
10:5 (25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници.
10:6 (26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.
10:7 (27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
10:8 (28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
10:9 (29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
10:10 (30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}.
10:11 (31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
10:12 (32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
10:13 (33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?
10:14 (34)Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да ги хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
10:15 (35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
10:16 (36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
10:17 (37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
10:18 (38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
                            
                                                                 ГЛАВА  11


11:1 (По слав. 10). За първия певец. Давидов псалом. На Господа уповавам; Как думате на душата ми: Бягай в гората ваша като птица?
11:2 Понеже, ето, нечестивите запъват лък, Приготвят стрелите си на тетивите, За да устрелят в тъмно ония, които са с право сърце.
11:3 Защото основанията се разориха; А праведният що е извършил?
11:4 Господ е в светия Си храм, Господ, Чийто престол е на небето; Очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките чада.
11:5 Господ изпитва праведния; А душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.
11:6 Над нечестивите ще навали примки; Огън и сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им.
11:7 Защото праведният Бог обича правдата; Праведният човек ще гледа лицето Му.
                            
                                                                 ГЛАВА  12


12:1 (По слав. 11). За първия певец на осмострунна арфа {Псал. 6, надписа.}. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.
12:2 Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двоелично сърце.
12:3 Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.
12:4 На ония, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?
12:5 Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стана, казва Господ; Ще туря в безопасност онзи когото презират {Еврейски: Срещу когото духат.}.
12:6 Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.
12:7 Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,
12:8 При все, че нечестивите ходят свободно от всяка страна, Понеже безчестието се въздига между човешките синове.
                            
                                                                 ГЛАВА  13


13:1 (По слав. 12). За първия певец. Давидов псалом. До кога щеш, Господи, съвсем да ме забравиш? До кога ще криеш лицето Си от мене?
13:2 До кога ще имаш борба {Еврейски: Съветвания.} в душата Си, Болки в сърцето Си всеки ден? До кога ще се превъзнася неприятелят ми над мене?
13:3 Погледни, послушай ме, Господи Боже мой; Просвети очите ми да не би да заспя в смърт;
13:4 Да не би да рече неприятелят ми: Надвих му, И да се зарадват противниците ми, когато се поклатя.
13:5 Но аз уповавам на Твоята милост; Сърцето ми ще се радва в спасението Ти.
13:6 Ще пея Господу, Защото се е показал щедър към мене.
                            
                                                                 ГЛАВА  14


14:1 (По слав. 13). За първия певец. Давидов псалом. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.
14:2 Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.
14:3 Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.
14:4 Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми както ядат хляб, И не призовават Господа?
14:5 Тогава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.
14:6 Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.
14:7 Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.
                            
                                                                 ГЛАВА  15


15:1 (По слав. 14). Давидов псалом. Господи, кой ще обитава в Твоя шатър? Кой ще живее в Твоя свет хълм?
15:2 Оня, който ходи незлобливо, който върши правда, И който говори истина от сърцето си;
15:3 Който не одумва с езика си, Нито струва зло на приятеля си, Нито приема да хвърли укор против ближния си,
15:4 Пред чиито очи е презрян безчестният; Но той почита ония, които се боят от Господа; Който, ако и да се е клел за своя повреда не се отмята;
15:5 Който не дава парите си с лихва, Нито приема подкуп против невинния. Който прави това няма да се поклати до века.
                            
                                                                 ГЛАВА  16


16:1 (По слав. 15). Давидова песен {Псалми 50-60, надписите.} Пази ме, Боже, Защото на Тебе уповавам.
16:2 Рекох Господу: Ти си Господ мой; Вън от Тебе няма добро за мене.
16:3 В светиите на земята и в отбраните, В тях е всичкото ми благоволение.
16:4 Скърбите на ония, които заменят Иеова с друг бог, ще се умножат; Аз не ща да принеса техните от кръв възлияния. Нито ще взема в устните си имената на боговете им.
16:5 Господ е делът на наследството ми и на чашата ми! Ти поддържаш това, което ми се е паднало.
16:6 За мене делът падна на приятни места; Да! получих прекрасно наследство.
16:7 Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; Още и в нощно време ме учат вътрешностите ми.
16:8 Винаги турям Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, аз няма да се поклатя.
16:9 Затова се зарадва сърцето ми, и развесели се душата {Еврейски: Славата.} ми, А още и плътта ми ще пребивава в увереност.
16:10 Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.
16:11 Ще ми изявиш пътя на живота; Пред Твоето присъствие има пълнота от радост, Отдясно на Тебе-всякога веселие.
                            
                                                                 ГЛАВА  17


17:1 (По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
17:2 Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
17:3 Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
17:4 Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоите уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
17:5 Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
17:6 Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си, и послушай думите ми.
17:7 Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.
17:8 Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
17:9 От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
17:10 Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
17:11 Те обиколиха вече стъпките ни; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;
17:12 Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
17:13 Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -
17:14 От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чийто корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
17:15 А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.
                            
                                                                 ГЛАВА  18


18:1 (По слав. 17). За първия певец. Псалом на Господния слуга {Псал. 36, надписа.} Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
18:2 Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула.
18:3 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
18:4 Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
18:5 Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха.
18:6 В утеснението си призовах Господа. И към Бога мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
18:7 Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
18:8 Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
18:9 Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
18:10 Възседна на херувим и летя; Летя на ветрени крила.
18:11 Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
18:12 От святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
18:13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
18:14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
18:15 Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От Твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
18:16 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
18:17 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
18:18 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
18:19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
18:20 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
18:21 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
18:22 Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
18:23 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
18:24 Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
18:25 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
18:26 Към чистия, чист ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
18:27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
18:28 Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми.
18:29 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
18:30 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
18:31 Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
18:32 Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
18:33 Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
18:34 Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
18:35 Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благост ме е направила велик.
18:36 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
18:37 Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
18:38 Стрих ги, та не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
18:39 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
18:40 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
18:41 Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
18:42 Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
18:43 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
18:44 Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
18:45 Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
18:46 Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
18:47 Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
18:48 Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
18:49 Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
18:50 Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
                            
                                                                 ГЛАВА  19


19:1 (По слав. 18). За първия певец. Давидов псалом. Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.
19:2 Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.
19:3 Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им,
19:4 Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето,
19:5 Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището.
19:6 То излиза от единия край на небето, И обикаля до другия му край; От топлината му нищо не се укрива.
19:7 Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;
19:8 Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите;
19:9 Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.
19:10 Желателни са повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.
19:11 Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; В опазването им има голяма награда.
19:12 Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните прегрешения.
19:13 Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления.
19:14 Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми Нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канаро моя и избавителю мой.
                            
                                                                 ГЛАВА  20


20:1 (По слав. 19). За първия певец. Давидов псалом. Господ да те послуша в скръбен ден; Името на Бога Яковов да те постави на високо!
20:2 Да ти прати помощ от светилището, И да те подкрепи от Сион!
20:3 Да си спомни всичките твои приноси, И да приеме всеизгарянето ти! (Села).
20:4 Да ти даде според желанието на сърцето ти, И да изпълни всяко твое намерение!
20:5 В спасението Ти ще се зарадваме, И в името на нашия Бог ще издигнем знамена. Господ да изпълни всичките твои прошения!
20:6 Сега зная, че Господ избавя помазаника Си; Ще го послуша от своето Си небе Със спасителната сила на десницата Си.
20:7 Едни споменават колесници, а други коне; Но ние ще споменем името на Господа нашия Бог.
20:8 Те се спънаха и паднаха; А ние станахме и се изправихме.
20:9 Господи, пази! Нека ни послуша Царят, когато Го призовем.
                            
                                                                 ГЛАВА  21


21:1 (По слав. 20). За първия певец. Давидов псалом. Господи, в Твоята сила ще се весели царят; И колко много ще се радва в избавлението Ти!
21:2 Изпълнил си желанието на сърцето му, И от молбата на устните му не си го лишил. (Села).
21:3 Защото си го предварил с благословения на блага; Положил си на главата му корона от чисто злато.
21:4 Той проси от Тебе живот; И Ти си му дал дългоденствие до вечни векове.
21:5 Голяма е славата му чрез Твоето избавление; Чест и величие си положил на него;
21:6 Защото си го поставил да бъде за благословение до века, Развеселил си го с радост в присъствието Си;
21:7 Защото царят уповава на Господа, И чрез милосърдието на Всевишния няма да се поклати.
21:8 Ръката Ти ще намери всичките Твои врагове; Десницата Ти ще намери ония, които Те мразят.
21:9 Във времето на негодуванието Си ще ги направиш като огнена пещ Господ ще ги погълне с гнева Си, И огън ще ги изгори.
21:10 Ще изтребиш плода им от земята, И потомството им измежду човешките чада.
21:11 Защото, при все че намислиха злоба против Тебе, При все че измислиха заговор, не ще могат да го изпълнят,
21:12 Понеже Ти ще ги направиш да обърнат гръб Когато приготвиш на тетивите Си стрели против лицето им.
21:13 Издигни се, Господи, със силата Си; Така ще възпяваме и ще прославяме Твоето могъщество.
                            
                                                                 ГЛАВА  22


22:1 (По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?
22:2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
22:3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
22:4 На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
22:5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
22:6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.
22:7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
22:8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
22:9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
22:10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
22:11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
22:12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
22:13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
22:14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
22:15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
22:16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
22:17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
22:18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
22:19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
22:20 Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми душа.} ми от силата на кучето.
22:21 Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!
22:22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
22:23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
22:24 Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
22:25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
22:26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
22:27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;
22:28 Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.
22:29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
22:30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
22:31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
                            
                                                                 ГЛАВА  23


23:1 (По слав. 22). Давидов псалом. Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.
23:2 На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда.
23:3 Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.
23:4 Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
23:5 Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.
23:6 Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен.
                            
                                                                 ГЛАВА  24


24:1 (По слав. 23). Давидов псалом. Господня е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея;
24:2 Защото Той я е основал върху моретата, И затвърдил върху водите.
24:3 Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
24:4 Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.
24:5 Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си.
24:6 Това е поколението на ония, които Го дирят; Ония, които търсят Твоето лице, те са Яков. (Села).
24:7 Издигнете, порти, главите си, И бъдете издигнати вие, вечни врати, И ще влезе Царят на славата.
24:8 Кой е Тоя Цар на славата? Господ могъщият и силният, Господ силният на бой.
24:9 Издигнете, порти, главите си, И бъдете издигнати вие, вечни врати, И ще влезе Царят на славата.
24:10 Кой е Тоя Цар на славата? Господ на Силите, Той е Царят на славата (Села).
                            
                                                                 ГЛАВА  25


25:1 (По слав. 24). Давидов псалом. По Еврейски, азбучен псалом. Към Тебе, Господи, издигам душата си.
25:2 Боже мой, на Тебе съм уповал; Да се не посрамя, Да не тържествуват неприятелите ми над мене.
25:3 Наистина, никой, който чака Тебе, няма да се посрами; Ония ще се посрамят, които, без причина, постъпват коварно.
25:4 Направи ме, Господи, да позная пътищата Ти, Научи ме на пътеките Си.
25:5 Води ме в истината Си и учи ме; Защото Ти си Бог на Спасението ми; Тебе чакам цял ден.
25:6 Помни, Господи, благите Си милости И милосърдията Си, защото са от века.
25:7 Недей помни греховете на младостта ми, нито престъпленията ми; Помни ме, Господи, според милосърдието Си и заради благостта Си.
25:8 Господ е благ и праведен, Затова ще научи грешните на пътя Си.
25:9 Ще води кротките с правда, И ще научи кротките на пътя Си.
25:10 Всичките пътеки на Господа са милосърдие и вярност Към ония, които пазят завета Му и изявлението Му.
25:11 Заради името Си, Господи, Прости моето беззаконие, защото е голямо.
25:12 Бои ли се човек от Господа? - Него Той ще настави кой път да избере.
25:13 Душата му ще живее в спокойствие, И потомството му ще наследи земята.
25:14 Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят, И ще им покаже завета Си.
25:15 Моите очи са винаги към Господа, Защото Той ще измъкне из мрежата нозете ми.
25:16 Обърни се към мене и смили се за мене, Защото съм усамотен и наскърбен.
25:17 Олекчи скърбите на сърцето ми, Извади ме из утесненията ми.
25:18 Вгледай се в угнетението ми и теготата ми. И прости всичките ми грехове.
25:19 Виж неприятелите ми, защото са много, И с люта ненавист ме мразят.
25:20 Пази душата ми и избави ме; Да се не посрамя, защото на Тебе уповавам.
25:21 Незлобие и правота нека ме пазят, Защото Тебе чакам.
25:22 Боже, избави Израиля От всичките му беди.
                            
                                                                 ГЛАВА  26


26:1 (По слав. 25). Давидов псалом. Съди ме, Господи, защото съм ходил в незлобието си, Уповавал съм на Господа без да се поколебая.
26:2 Изследвай ме, Господи, и изпитвай ме, Опитай вътрешностите ми и сърцето ми.
26:3 Защото Твоето милосърдие е пред очите ми. И аз съм ходил в истината Ти.
26:4 Не съм сядал с човеци измамници, И с лицемерци няма да отида.
26:5 Мразя събранието на злосторниците, И с нечестивите няма да седна.
26:6 Ще измия в невинност ръцете си; Така ще обиколя олтара Ти, Господи,
26:7 За да възглася с глас на хваление, И да разкажа всичките Твои чудесни дела.
26:8 Господи, любя местопребиванието на Твоя дом, И мястото на скинията на славата Ти.
26:9 Да не отнемеш душата ми заедно с грешните, Нито живота ми заедно с мъже кръвопийци;
26:10 В чиито ръце има злодеяние, И десницата им е пълна с подкупи.
26:11 А пък аз ще ходя в незлобието си; Изкупи ме и смили се за мене.
26:12 Ногата ми стои на равно място; В събранията ще благославям Господа.
                            
                                                                 ГЛАВА  27


27:1 (По слав. 26). Давидов псалом. Господ е светлина моя и избавител мой; От кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; От кого ще се уплаша?
27:2 Когато се приближиха при мене злосторници, Противниците ми и неприятелите ми, За да изядат плътта ми, Те се спънаха и паднаха.
27:3 Ако се опълчи против мене и войска, Сърцето ми няма да се уплаши; Ако се подигне против мене война И тогава ще имам увереност.
27:4 Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся, - Да живея в дома Господен през всичките дни на живота си. За да гледам привлекателността на Господа. И да Го диря в храма Му.
27:5 Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, Ще ме покрие в скривалището на шатъра Си, Ще ме издигне на канара.
27:6 И сега главата ми ще се издигне Над неприятелите ми, които ме окръжават; И ще принеса в скинията Му жертва на възклицания, Ще пея, да! ще славословя Господа.
27:7 Слушай, Господи, гласа ми, когато викам; Смили се тоже за мене, и отговори ми.
27:8 Когато Ти рече: Търсете лицето Ми, Моето сърце Ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи.
27:9 Да не скриеш от мене лицето Си; Да не отхвърлиш с гняв слугата Си; Ти ми стана помощ; недей ме отхвърля, И недей ме оставя, Боже, Спасителю мой;
27:10 Защото баща ми и майка ми са ме оставили; Господ, обаче, ще ме прибере.
27:11 Научи ме, Господи, пътя Си, И води ме по равна пътека поради ония, които ме причакват.
27:12 Да ме не предадеш на волята на противниците ми; Защото лъжливи свидетели са се дигнали против мене, Които дишат насилие.
27:13 Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни В земята на живите - бих премалнял.
27:14 Чакай Господа; Дерзай, и нека се укрепи сърцето ти; Да! чакай Господа.
                            
                                                                 ГЛАВА  28


28:1 (По слав. 27). Давидов псалом. Към Тебе ще извикам, Господи, канаро моя; Не замълчавай към мене, Да не би, ако останеш мълчалив към мене, Да се оприлича на ония, които слизат в рова.
28:2 Послушай гласа на молбите ми, когато викам към Тебе, Когато дигам ръце към най-вътрешното на Твоето светилище.
28:3 Не ме завличай с нечестивите И с ония, които вършат беззаконие, Които говорят мир с ближните си, А в чието сърце има злоба.
28:4 Въздай им според делата им И според нечестието на постъпките им; Въздай им според делата на ръцете им; Отдай им каквото заслужават.
28:5 Понеже те не внимават на деянията на Господа Нито на делата на ръцете Му, Той ще ги събори, и няма да ги съгради.
28:6 Благословен да е Господ, Защото послуша гласа на молбите ми.
28:7 Господ е сила моя и щит мой; На Него е уповало сърцето ми, и Той ми помогна; Затова се развесели сърцето ми, И с песните си ще Го възхваля.
28:8 Господ е сила на людете Си; Той е крепост за избавление на помазаника Си.
28:9 Избави людете Си и благослови наследството Си; Храни ги и носи ги до века.
                            
                                                                 ГЛАВА  29


29:1 (По слав. 28). Давидов псалом. Отдайте Господу, вие синове на силните, Отдайте Господу слава и могъщество.
29:2 Отдайте Господу дължимата на името Му слава; Поклонете се Господу в света премяна.
29:3 Гласът Господен е над водите; Бог на славата гърми; Господ гърми над големите води,
29:4 Гласът Господен е силен; Гласът Господен е величествен.
29:5 Гласът Господен троши кедри; Да! Господ троши ливанските кедри,
29:6 И прави ги да скачат като юнец, Ливан и Сирион като див вол в младостта си.
29:7 Гласът Господен разцепва огнените пламъци.
29:8 Гласът Господен разтърсва пустинята; Господ разтърсва пустинята Кадис.
29:9 Гласът Господен прави да раждат кошутите, И оголва лесовете; А в храма Му всеки възгласява: Слава!
29:10 Господ седна Цар над Потопа; Да! Господ седи като Цар до века.
29:11 Господ ще даде сила на людете Си; Господ ще благослови людете Си с мир.
                            
                                                                 ГЛАВА  30


30:1 (По слав. 29). Псалом. Песен при освещението на Давидовия дом. Ще Те превъзнасям, Господи; защото Ти си ме издигнал, И не си оставил неприятелите ми да тържествуват над мене.
30:2 Господи Боже мой, извиках към Тебе; И Ти си ме изцелил.
30:3 Господи, извел си от преизподнята душата ми; Опазил си живота ми измежду ония, които слизат в рова.
30:4 Пейте Господу, светии Негови, И възхвалявайте светото Му име {Еврейски: Светият му спомен. Виж Изх. 3:15.}.
30:5 Защото гневът Му е само за една минута, А благоволението Му е за цял живот; Вечер може да влезе плач да пренощува, А на сутринта иде радост.
30:6 Аз в благоденствието си рекох: Няма да се поклатя до века.
30:7 Господи, с благоволението Си Ти беше ме поставил на твърда планина; Скрил си лицето Си, и смутих се.
30:8 Към Тебе, Господи, извиках, И на Господа се помолих, като казах:
30:9 Каква полза от кръвта ми, ако сляза в рова? Пръстта ще Те славослави ли? Ще възвестява ли истината Ти?
30:10 Послушай, Господи, и смили се за мене; Господи, бъди ми помощник.
30:11 Обърнал си плача ми на играние за мене; Съблякъл си ми вретището и препасал си ме с веселие.
30:12 За да Ти пее хвала душата ми и да не млъква. Господи Боже мой, до века ще Те хваля.
                            
                                                                 ГЛАВА  31


31:1 (По слав. 30). За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века; Избави ме според правдата Си.
31:2 Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш; Бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.
31:3 Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.
31:4 Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото Ти си моя крепост.
31:5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи Боже на истината.
31:6 Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,
31:7 Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволята ми, Познал си утесненията на душата ми,
31:8 И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.
31:9 Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.
31:10 Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.
31:11 На всичките си противници станах за укор, А най-вече на ближните си, И за плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.
31:12 Като някой умрял бидох забравен от сърцето на всичките; Станах като счупен съд;
31:13 Защото съм чул клеветите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговаряха против мене И намислиха да отнемат живота ми.
31:14 Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.
31:15 В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.
31:16 Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.
31:17 Господи, да се не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята.
31:18 Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.
31:19 Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, И която си показал {Еврейски: Изработил... за.} пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!
31:20 Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.
31:21 Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.
31:22 А в тревогата си аз бях рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.
31:23 Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.
31:24 Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.
                            
                                                                 ГЛАВА  32


32:1 (По слав. 31). Давидов псалом. Поучение. Блажен оня, чието престъпление е простено, Чийто грях е покрит.
32:2 Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие, И в чийто дух няма измама.
32:3 Когато мълчах, овехтяха костите ми От охкането ми всеки ден;
32:4 Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене, Влагата ми се обърна на лятна суша. (Села).
32:5 Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; И Ти прости вината на греха ми. (Села).
32:6 Затова нещо нека Ти се моли всеки благочестив На време, когато може да се намери то; Наистина, когато големите води преливат Те няма да стигнат до него.
32:7 Ти си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб; С песни на избавление ще ме окръжаваш. (Села).
32:8 Аз ще те вразумя, и ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш; Ще те съветвам, Като върху тебе ще бъде окото Ми.
32:9 Не бивайте като кон или като мъска, Които нямат разум; За чиито челюсти трябват оглавник и юзда, за да ги държат, Иначе, не биха се приближавали при Тебе.
32:10 Много ще бъдат скърбите на нечестивия; Но онзи, който уповава на Господа, Милост ще го окръжи.
32:11 Веселете се в Господа и радвайте се, праведници, И викайте с радост всички, които сте с право сърце.
                            
                                                                 ГЛАВА  33


33:1 (По слав. 32). Радвайте се праведници, в Господа; Прилично е за праведните да въздават хваление.
33:2 Хвалете Господа с арфа, Псалмопейте Му с десетострунен псалтир.
33:3 Пейте Му нова песен, Свирете изкусно с възклицание.
33:4 Защото словото на Господа е право, И всичките Му дела са извършени с вярност.
33:5 Той обича правда и правосъдие; Земята е пълна с милосърдието Господно.
33:6 Чрез словото на Господа станаха небесата, И чрез дишането на устата Му цялото им множество.
33:7 Той събра като куп морските води, Тури бездните в съкровищници.
33:8 Нека се бои от Господа цялата земя; Нека благоговеят с боязън пред Него всичките жители на вселената.
33:9 Защото Той каза, и стана; Той заповяда, и затвърди се.
33:10 Господ осуетява намеренията на народите; Прави безполезни мислите на племената.
33:11 Намеренията на Господа стоят твърди до века, Мислите на сърцето Му из род в род.
33:12 Блажен оня народ, на когото Бог е Господ, Людете, които е изброил за Свое наследство.
33:13 Господ наднича от небето, Наблюдава всичките човешки чада;
33:14 От местообиталището Си Гледа на всичките земни жители, -
33:15 Онзи, Който създаде сърцата на всички тях, Който познава всичките им работи.
33:16 Никой цар не се избавя чрез многочислена войска Силен мъж не се отървава чрез голямо юначество.
33:17 Безполезен е конят за избавление, И чрез голямата си сила не може да избави никого.
33:18 Ето, окото на Господа е върху ония, които Му се боят, Върху ония, които се надяват на Неговата милост,
33:19 За да избави от смърт душата им, И в глад да ги опази живи.
33:20 Душата ни чака Господа; Той е помощ наша и щит наш.
33:21 Защото в Него ще се весели сърцето ни, Понеже на Неговото свето име уповахме.
33:22 Дано бъде милостта Ти, Господи, върху нас Според както сме се надявали на Тебе.
                            
                                                                 ГЛАВА  34


34:1 (По слав. 33). Псалом на Давида, когато се престори на луд пред Авимелеха {Анхус. 1 Цар. 21:12 - 22:1}, който го пусна, та си отиде. По еврейски азбучен псалом. Ще благославям Господа на всяко време Похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.
34:2 С Господа ще се хвали душата ми; Смирените ще чуят това и ще се зарадват.
34:3 Величайте Господа с мене, И заедно нека възвеличим името Му.
34:4 Потърсих Господа; и Той ме послуша, И от всичките ми страхове ме избави.
34:5 Погледнаха към Него; и светнаха очите им, И лицата им никога няма да се посрамят.
34:6 Тоя сиромах извика; и Господ го послуша, И от всичките му неволи го избави.
34:7 Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, И ги избавя.
34:8 Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него.
34:9 Бойте се от Господа, вие Негови светии; Защото за боящите се от Него няма оскъдност.
34:10 Лъвчетата търпят нужда и глад; Но ония, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.
34:11 Дойдете, чада, послушайте мене; Ще ви науча на страх от Господа.
34:12 Желае ли човек живот, Обича ли дългоденствие, за да види добрини? -
34:13 Пази езика си от зло И устните си от лъжливо говорене.
34:14 Отклонявай се от злото и върши доброто, Търси мира и стреми се към него.
34:15 Очите на Господа са върху праведните, И ушите Му към техния вик.
34:16 Лицето на Господа е против ония, които вършат зло, За да изтреби помена им от земята.
34:17 Праведните извикаха, и Господ послуша, И от всичките им беди ги избави.
34:18 Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И спасява ония, които са с разкаян дух.
34:19 Много са неволите на праведния; Но Господ го избавя от всички тях;
34:20 Той пази всичките му кости; Ни една от тях не се строшава.
34:21 Злощастието ще затрие грешния; И ония, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.
34:22 Господ изкупва душата на слугите Си; И от ония, които уповават на Него, ни един няма да бъде осъден.
                            
                                                                 ГЛАВА  35


35:1 (По слав. 34). Давидов псалом.  Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
35:2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.
35:3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
35:4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
35:5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
35:6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
35:7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
35:8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
35:9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.
35:10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
35:11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
35:12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
35:13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
35:14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
35:15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
35:16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
35:17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми душа.} от тия лъвове.
35:18 Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
35:19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
35:20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
35:21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
35:22 Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,
35:23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
35:24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
35:25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
35:26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
35:27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
35:28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.
                            
                                                                 ГЛАВА  36


36:1 (По слав. 35). За първия певец. Псалом на Господния слуга Давида. Беззаконието на нечестивия свидетелствува {Еврейски: Говори.} на вътрешното ми сърце, Че пред очите му няма страх от Бога.
36:2 Защото той се лъже в своите си очи. Че беззаконието му няма да се открие и да се намрази,
36:3 Думите на устата му са беззаконие и измама; Той не иска да бъде разумен за да прави добро.
36:4 Беззаконие измислюва на леглото си; Застава на недобър път; злото не мрази.
36:5 Господи, Твоето милосърдие стига до небето, Верността Ти до облаците;
36:6 Правдата Ти е като великолепните планини; Съдбите Ти са бездна голяма; Ти, Господи, запазваш човеци и животни.
36:7 Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже! Затова човешките чада прибягват под покрова на крилата Ти.
36:8 Ще се напояват от най-доброто {Еврейски: Тлъстината.} на дома Ти. И от ръката на Твоите сладости ще им дадеш да пият.
36:9 Защото у Тебе е изворът на живота, В Твоята светлина ще видим светлина.
36:10 Простирай милосърдието Си към ония, които Те познават, И правдата Си към ония, които са с право сърце.
36:11 Нека не дойде против мене ногата на горделивите, Нито ръката на нечестивите да ме поклати.
36:12 Там паднаха ония, които вършат беззаконие; Повалиха се и не ще могат да станат.
                            
                                                                 ГЛАВА  37


37:1 (По слав. 36). Давидов псалом. По Еврейски азбучен псалом, Не се раздразнявай поради злотворците, Нито завиждай на ония, които вършат беззаконие.
37:2 Защото като трева скоро ще се окосят, И като зелена трева ще повехнат.
37:3 Уповавай на Господа и върши добро; Така ще населиш земята и ще се храниш с увереност.
37:4 Весели се, тъй също, в Господа; И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.
37:5 Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти;
37:6 И ще направи да се яви правдата ти като светлината, И съдът ти като пладне.
37:7 Облегни се на Господа, и чакай Него; Не се раздразнявай поради този човек, който успява в пътя си Като извършва подлости.
37:8 Престани от негодуванието, и остави гнева; Не се раздразнявай, понеже това води само към злотворството.
37:9 Защото злотворците ще се изтребят; А ония, които чакат Господа, те ще наследят земята.
37:10 Защото още малко, и нечестивият не ще го има вече; Да! прилежно ще изследваш мястото му, и не ще се намери;
37:11 Но кротките ще наследят земята, И ще се наслаждават с изобилен мир.
37:12 Нечестивият прави заговор против праведния. И скърца на него със зъби.
37:13 Господ ще му се присмее, Понеже вижда, че иде денят му.
37:14 Нечестивите изтръгнаха меч и опънаха лъка си, За да повалят сиромаха и немощния, За да заколят ония, които са с праведна обхода.
37:15 Мечът им ще се забие в тяхното сърце, И лъковете им ще се строшат.
37:16 Малкият имот на праведния е по-желателен От богатството на мнозина нечестиви;
37:17 Защото мишците на нечестивите ще се строшат, А Господ подкрепява праведните.
37:18 Господ знае дните на непорочните; И тяхното наследство ще бъде до века.
37:19 Те няма да се посрамят в лоши времена. В дни на глад ще бъдат сити,
37:20 А нечестивите ще загинат, И враговете Господни ще бъдат като отборните агнета {Еврейски: Превъзходните на пасбищата.}; Ще чезнат, като дим ще изчезнат.
37:21 Нечестивият взема на заем, и не отплаща; А праведният постъпва благо и дава.
37:22 Защото благословените от Господа ще наследят земята; А проклетите от Него ще се изтребят.
37:23 Стъпките на човека се оправят от Господа; И Неговото благоволение е в пътя Му.
37:24 Ако падне, не ще се повали, Защото Господ подпира ръката му.
37:25 Млад бях, ето, остарях, Но не съм видял праведният оставен, Нито потомството му да проси хляб.
37:26 Всеки ден постъпва благо и дава на заем; И потомството му е в благословение.
37:27 Отклонявай се от зло, и върши добро, И ще имаш вечно жилище.
37:28 Защото Господ обича правосъдие, И не оставя светиите Си; До века те ще бъдат опазени; А потомството на нечестивите ще се изтреби.
37:29 Праведните ще наследят земята, И ще живеят на нея до века.
37:30 Устата на праведния приказва за мъдрост, И езикът му говори правосъдие.
37:31 Законът на неговия Бог е в сърцето му; Стъпките му няма да се подхлъзнат,
37:32 Грешният наблюдава праведния, И търси да го убие.
37:33 Господ няма да го остави в ръцете му, Нито ще го осъди, когато бъде съден.
37:34 Чакай Господа и пази Неговия път, И Той ще те издигне, за да наследиш земята; Когато се изтребят нечестивите, ти ще видиш това.
37:35 Виждал съм нечестивия страшен, И разпрострян като зелено дърво на своята си почва;
37:36 Но когато преминах, ето нямаше го; Търсих го, и не се намери.
37:37 Забележи непорочния и гледай праведния; Защото миролюбивият човек ще има потомство;
37:38 А престъпниците всички заедно ще се изтребят; Останалите от нечестивите ще се отсекат.
37:39 Но избавлението на праведните е от Господа; Той им е крепост във време на беда.
37:40 И Господ ще им помогне и ще ги избави, Ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси, Понеже са прибягнали при Него.
                            
                                                                 ГЛАВА  38


38:1 (По слав. 37). Давидов псалом, за спомен {Псал. 70, надписа.}. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
38:2 Защото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
38:3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
38:4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
38:5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
38:6 Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален.
38:7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
38:8 Изнемощях и премного съм смазан, Охкам {Еврейски: Рикая.} поради безпокойствието на сърцето си.
38:9 Господи, известно е {"е" да не се чете - печатна грешка в изданието от 1940 г.} пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
38:10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
38:11 Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч.
38:12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
38:13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
38:14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
38:15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
38:16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
38:17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
38:18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
38:19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
38:20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
38:21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене.
38:22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
                            
                                                                 ГЛАВА  39


39:1 (По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16:41. 25:1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.
39:2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
39:3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
39:4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
39:5 Ето, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
39:6 Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.
39:7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
39:8 Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.
39:9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.
39:10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
39:11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села).
39:12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришелец, както всичките мои бащи.
39:13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
                            
                                                                 ГЛАВА  40


40:1 (По слав. 39). За първия певец. Давидов псалом. Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми,
40:2 И изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта И постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми;
40:3 тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог; Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.
40:4 Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, И не е склонил към горделивите нито към ония, които коварно отстъпват,
40:5 Господи Боже мой, Ти си сторил много чудеса; И Твоите мисли заради нас Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; Ако бих поискал да ги изявя и разкажа, Те превишават всяко преброяване
40:6 В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; Отворил си уши в мене; Всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.
40:7 Тогава рекох: Ето, дойдох; (В свитъка на книгата е предписано на мене);
40:8 Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.
40:9 Прогласил съм правда в голямо събрание; Ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.
40:10 Правдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.
40:11 Господи, не задържай благите Си милости от мене; Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;
40:12 Защото са ме окръжили безбройни злини, Постигнаха ме беззаконията ми, така щото не мога да подигна очите си; Те са по-многобройни от космите на главата ми, и сърцето ми отпадна.
40:13 Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.
40:14 Нека се посрамят и се смутят заедно всички Ония, които търсят душата ми за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.
40:15 Нека се смаят поради срама си Ония, които ми думат: О, хохо!
40:16 Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Господ.
40:17 А аз съм сиромах и немощен, Но Господ се грижи за мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Боже мой, да се не забавиш.
                            
                                                                 ГЛАВА  41


41:1 (По слав. 40). За първия певец. Давидов псалом. Блажен оня, който прегледва немощния; В зъл ден ще го избави Господ.
41:2 Господ ще го пази и ще продължи живота му; Блажен ще бъде той на земята; И Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.
41:3 Господ ще го подкрепява на болното легло; В болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло.
41:4 Аз рекох: Господи, смили се за мене; Изцели душата ми, защото Ти съгреших.
41:5 Неприятелите ми говорят зло за мене, като казват: Кога ще умре той, и ще загине името му.
41:6 И ако дойде един от тях да ме види, говори престорено, Събира в сърцето си всичкото зло що забелязва, И като излезе навън разказва го.
41:7 За мене шепнат заедно всички, които ме мразят, Против мене измислюват зло, казвайки:
41:8 Някаква лоша болест го е сполетяла, И като е легнал няма вече да стане.
41:9 Да! самият ми близък приятел, комуто имах доверие, Който ядеше хляба ми, дигна своята пета против мене.
41:10 Но Ти, Господи, смили се за мене; Изправи ме, и ще им отвърна.
41:11 От това зная, че Твоето благоволение е към мене, Понеже неприятелят ми не тържествува над мене.
41:12 А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми, И утвърждаваш ме пред лицето Си до века.
41:13 Благословен да е Господ, Израилевият Бог, От века и до века. Амин и амин.
                            
                                                                 ГЛАВА  42


42:1 (По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6:33, 37. 25:5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
42:2 Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
42:3 Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
42:4 Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.
42:5 Защо си отпаднала душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя За помощта от лицето Му.
42:6 Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на планините Ермон, от гората Мисар.
42:7 Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;
42:8 Но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.
42:9 Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
42:10 Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
42:11 Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: Той е помощ на лицето ми и Бог мой.
                            
                                                                 ГЛАВА  43


43:1 (По слав. 42). Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ? Избави ме от измамлив и несправедлив човек.
43:2 Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
43:3 Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат в Твоя свет хълм и в обиталищата Ти.
43:4 Тогава ще вляза при Божия олтар, При Бога моята превъзходна радост; И с Арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой,
43:5 Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го словословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.
                            
                                                                 ГЛАВА  44


44:1 (По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
44:2 Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
44:3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
44:4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
44:5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
44:6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
44:7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
44:8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).
44:9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
44:10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
44:11 Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.
44:12 Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.
44:13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
44:14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
44:15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
44:16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.
44:17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
44:18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
44:19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.
44:20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
44:21 То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.
44:22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,
44:23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
44:24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
44:25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.
44:26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
                            
                                                                 ГЛАВА  45


45:1 (По слав. 44). За първия певец, по Криновете {Псал. 69 и 80, надписите.}: псалом за Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта. От сърцето ми извира блага дума. Аз разказвам делата си на Царя; Езикът ми е перо на бързописец.
45:2 Ти си по-красив от човешките чада; На устата Ти се изля благодат; Затова те благослови Бог до века.
45:3 Препаши меча Си на бедрото Си Силни, Славата Си и величието Си;
45:4 И във величието Си язди победоносно В полза на истината и кротостта и правдата; И Твоята десница ще Те предвожда към страшни неща.
45:5 Стрелите Ти са остри, Забиват се в сърцата на царските врагове; Племена падат пред Тебе.
45:6 Твоят престол, Боже, е до вечни векове; Скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.
45:7 Възлюбил си правда и намразил си нечестие; Затова, Боже, твоят Бог те е помазал С миро на радост повече от твоите събратя.
45:8 На смирна и алой и касия миришат всичките ти дрехи; Из слоново-костни палати струнните инструменти те развеселиха.
45:9 Царски дъщери има между твоите почтени жени; Отдясно ти е поставена царицата в офирско злато
45:10 Слушай, дъщерьо, и виж, и приклони ухото си; Забрави и народа си и бащиния си дом;
45:11 Така царят ще пожелае твоята красота; Защото той е господарят ти; и ти му се поклони.
45:12 И тирската дъщеря, даже и богатите измежду народа й, Ще търсят благоволението ти с подаръци.
45:13 Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата; Облеклото й е златоткано.
45:14 Ще я доведат при царя с везани дрехи; Нейните другарки, девиците, които я следват, ще ти се доведат, -
45:15 С веселие и радост ще се доведат; Ще влязат в царския палат.
45:16 Вместо бащите ти ще бъдат чадата ти, Които ще поставиш за князе по цялата земя.
45:17 Ще направя името Ти паметно през всичките поколения; Затова племената ще Те възхваляват до вечни векове.
                            
                                                                 ГЛАВА  46


46:1 (По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор {1 Лет. 15:20. Псал. 48 и 66, надписите.}. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,
46:2 Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се преместили всред моретата,
46:3 Ако и да бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села).
46:4 Има една река, чиито води веселят Божия град, Светото място, гдето обитава Всевишният.
46:5 Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.
46:6 Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде Той гласа си; земята се разтопи.
46:7 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села).
46:8 Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята.
46:9 Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и сломява копие; Изгаря с огън колесници.
46:10 Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята.
46:11 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).
                            
                                                                 ГЛАВА  47


47:1 (По слав. 46). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Ръкопляскайте, всички племена, Викнете към Бога с глас на тържество.
47:2 Защото Господ Всевишен е страшен, Велик цар е над цялата земя.
47:3 Покори племена под нас, И народи под нозете ни.
47:4 Избра за нас наследството ни, Превъзходната земя на Якова, когото възлюби. (Села).
47:5 Възлезе Бог с възклицание Господ с тръбен глас.
47:6 Пейте на Бога, пейте; Пейте на нашия цар, пейте.
47:7 Защото Бог е цар на цялата земя; Пейте с разбиране.
47:8 Бог царува над народите; Бог седи на светия Си престол.
47:9 Началниците на племената се събраха, За да станат люде на Бога Авраамов; Защото земните защитници принадлежат Богу, Който е превъзвишен.
                            
                                                                 ГЛАВА  48


48:1 (По слав. 47). Псаломска песен на Кореевите синове. Велик е Господ; и твърде достохвален В града на нашия Бог, в Своя свет хълм.
48:2 Красив по възвишеността си, радост на цялата земя, Е хълмът Сион, гдето по северните му страни Е градът на великия цар.
48:3 В палатите му Бог е познат като прибежище.
48:4 Защото, ето, царете се събраха; Всички преминаха.
48:5 Те като видяха почудиха се, Смутиха се, спуснаха се на бяг.
48:6 Трепет ги обзе там, Болки като на раждаща жена.
48:7 С източния вятър Ти съкрушаваш тарсийските кораби.
48:8 Каквото бяхме чули, това и видяхме В града на Господа на Силите, в града на нашия Бог, Който Бог и до века ще утвърди. (Села).
48:9 Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие Всред Твоя храм.
48:10 Според името Ти, Боже, е и хвалата Ти до краищата на земята; Десницата Ти е пълна с правда.
48:11 Нека се весели хълмът Сион, Нека се радват Юдовите дъщери. Заради Твоите съдби.
48:12 Обиколете Сион и обходете го; Пребройте кулите му;
48:13 Обърнете внимание в укрепленията му; Разгледайте палатите му; За да го разказвате на поколението подир вас.
48:14 Защото Тоя Бог е наш Бог до вечни векове; Той ще ни ръководи дори до смърт.
                            
                                                                 ГЛАВА  49


49:1 (По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,
49:2 И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
49:3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
49:4 Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
49:5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
49:6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
49:7 Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
49:8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
49:9 Та да живее вечно И да не види изтление.
49:10 Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
49:11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
49:12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
49:13 Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села).
49:14 Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.
49:15 Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)
49:16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
49:17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
49:18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си,
49:19 Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.
49:20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
                            
                                                                 ГЛАВА  50


50:1 (По слав. 49). Асафов {Виж. 1 лет.15:17. 25:2. 2 Лет. 29:3.} псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.
50:2 От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
50:3 Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщаш, И около Него силна буря.
50:4 Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, казвайки:
50:5 Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.
50:6 И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)
50:7 Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.
50:8 Не ща да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, които са винаги пред Мене,
50:9 Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;
50:10 Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.
50:11 Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.
50:12 Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.
50:13 Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?
50:14 Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;
50:15 И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.
50:16 Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,
50:17 Тъй като сам ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?
50:18 Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.
50:19 Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.
50:20 Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.
50:21 Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; Но Аз ще те изоблича, и ще изредя всичко това пред очите ти.
50:22 Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да ви разкъсам, без да се намери кой да ви избави.
50:23 Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.
                            
                                                                 ГЛАВА  51


51:1 (По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Витсавия {2 Цар. 11:2-4. 12:1-9.}. Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми.
51:2 Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми.
51:3 Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене.
51:4 На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред Тебе сторих това зло; Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш, И да излезеш непорочен, когато съдиш.
51:5 Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми.
51:6 Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, Научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми.
51:7 Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.
51:8 Дай ми да чуя радост и веселие, За да се зарадват костите, които си строшил.
51:9 Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи.
51:10 Сърце чисто сътвори в мене, Боже, И дух постоянен обновявай вътре в мене,
51:11 Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.
51:12 Повърни ми радостта на спасението Си: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.
51:13 Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища, И грешници ще се обърнат към Тебе.
51:14 Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми; И езикът ми ще пее високо за Твоята правда.
51:15 Господи, отвори устните ми; И устата ми ще разгласят Твоята хвала.
51:16 Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти са угодни.
51:17 Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.
51:18 Стори добро на Сион според благоволението Си; Съгради стените на Ерусалим.
51:19 Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда, В приноси и всеизгаряния; Тогава ще принасят юнци на олтара Ти.
                            
                                                                 ГЛАВА  52


52:1 (По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща {1 Цар. 22:9. Езек. 22:9.}. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.
52:2 Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.
52:3 Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).
52:4 Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.
52:5 Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, И ще те изкорени от земята на живите. (Села).
52:6 А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят и рекат:
52:7 Ето човек, който не направи Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше в нечестието си.
52:8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.
52:9 Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.
                            
                                                                 ГЛАВА  53


53:1 (По слав. 52). За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро.
53:2 Бог надникна от небето над човешките чада, За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.
53:3 Всеки един от тях се обърна надире; всички заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.
53:4 Без разум ли са ония, които беззаконствуват. Които изпояждат людете ми както ядат хляб, И не призовават Бога?
53:5 Там ги нападна голям страх, гдето нямаше страх; Защото Бог разпръсна костите на опълчаващите се против тебе; Посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.
53:6 Дано дойде от Сион избавление за Израиля! Когато върне Бог Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.
                            
                                                                 ГЛАВА  54


54:1 (По слав. 53). За първия певец, върху струнни инструменти, Давидово поучение, когато зифеяните дойдоха и казаха на Саула: Ето, Давид се крие между нас {1 Цар. 23:19. 26:1.}. Боже, избави ме чрез името Си, И в силата Си съди ме.
54:2 Боже, слушай молитвата ми, Внимавай в думите на устата ми,
54:3 Защото чужденци се подигнаха против мене, И насилници търсят душата ми; Не поставиха Бога пред себе си. (Села).
54:4 Ето, Бог ми помага; Господ е от ония, които подкрепяват душата ми.
54:5 Той ще въздаде злото върху неприятелите ми; Според Твоята вярност изтреби ги,
54:6 Доброволно ще Ти принеса жертва; Ще словословя името Ти, Господи, защото е благо.
54:7 Защото Си ме избавил от всяко утеснение; И окото ми е видяло повалянето на неприятелите ми.
                            
                                                                 ГЛАВА  55


55:1 (По слав. 54). За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение. Послушай, Боже, молитвата ми. И не се крий от молбата ми.
55:2 Внимавай в мене и отговори ми. Безпокоя се в тъженето си, и стена;
55:3 Поради гласа на неприятеля, Поради притеснението на нечестивия; Защото приписват на мене беззаконие, И с гняв ми враждуват,
55:4 Сърцето ми тъжи дълбоко в мене, И смъртен ужас ме нападна;
55:5 Страх и трепет дойдоха върху мене, И ужас ме потопи.
55:6 И рекох: Дано да имах крила като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина.
55:7 Ето, щях да бягам надалеч, Щях да живея в пустинята; (Села).
55:8 Щях да ускоря бягането си От вихъра и от бурята.
55:9 Опропасти ги, Господи, и раздели съвета {Еврейски: Езика.} им; Защото видях насилие и разпри в града.
55:10 Денем и нощем го обикалят по стените му, И беззаконие и зло има всред него;
55:11 Нечестие има всред него; Угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.
55:12 Понеже не беше неприятел, който ме укори, - Това бих претърпял, - Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, - Тогава бих се скрил от него;
55:13 Но ти, човек равен на мене, Другар мой, и мой близък приятел.
55:14 Заедно се разговаряхме сладко, С множеството ходехме в Божия дом.
55:15 Нека дойде ненадейно смърт на тях. Нека слязат живи в преизподнята; Защото в жилищата им, и в сърцата им има злодейство.
55:16 Но аз към Бога ще извикам; И Господ ще ме избави.
55:17 Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена; И Той ще чуе гласа ми.
55:18 Ще избави душата ми и ще я успокои от боя, който е против мене; Защото мнозина са с мене.
55:19 Бог, Който се е възцарил преди вековете, Ще чуе и ще ги съкруши, (Села). Ще съкруши човеците, които неизменимо {Еврейски: Нямат изменения и.} Не се боят от Бога.
55:20 Всеки един от тях простира ръце против ония, които са в мир с него; Нарушава съюза си.
55:21 Устата му са по-мазни от масло, Но в сърцето му има война; Думите му са по-меки от дървено масло, Но пак са голи саби.
55:22 Възложи на Господа това, което ти е възложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.
55:23 Но Ти, Боже, ще ги сведеш в гибелния ров; Мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината на дните си; Но аз ще уповавам на Тебе.
                            
                                                                 ГЛАВА  56


56:1 (По слав. 55). За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет {1 Цар. 21:10-15.}. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.
56:2 Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.
56:3 Когато съм в страх, На Тебе ще уповавам.
56:4 Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек {Еврейски: Плът.}?
56:5 Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.
56:6 Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.
56:7 Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.
56:8 Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те записани в Твоята книга?
56:9 Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.
56:10 Чрез Бога ще хваля думите Му; Чрез Господа ще хваля думите Му.
56:11 На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек?
56:12 Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци; Ще Ти принеса благодарствени приноси.
56:13 Понеже Си избавил душата ми от смърт, Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?
                            
                                                                 ГЛАВА  57


57:1 (По слав. 56). За първия певец, по не разорявай. Песен на Давида, когато побягна от Сауловото лице в пещерата {1 Цар. 21:1. 24:3. Псал. 142 надписа.}. Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, Защото при Тебе прибягва душата ми; Да! под сянката на Твоите крила ще прибягна, Докато преминат тия бедствия.
57:2 Ще викам към Всевишния Бог, Към Бога, Който действува за мене.
57:3 Ще прати от небесата и ще ме избави, Когато ме укорява оня, който иска да ме погълне. (Села). Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.
57:4 Душата ми е всред лъвове; Лежа между пламнали човеци, Между човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч.
57:5 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя.
57:6 Мрежи приготвиха за стъпките ми; Душата ми се е навела; Изкопаха пред мене яма; Те сами паднаха всред нея. (Села).
57:7 Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; Ще пея, а още ще славословя.
57:8 Събуди се, душе моя {Еврейски: Славо моя.}; Събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.
57:9 Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.
57:10 Защото Твоята милост е велика дори до небесата. И Твоята вярност до облаците.
57:11 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя.
                            
                                                                 ГЛАВА  58


58:1 (По слав. 57). За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?
58:2 Не! в сърцето си вие вършите неправди, Размервате насилието на ръцете си по земята.
58:3 Още от рождението си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят
58:4 Ядът им е като змийска отрова; Приличат на глухия аспид, който затиква ушите си,
58:5 И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.
58:6 Боже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.
58:7 Нека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.
58:8 Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; Като пометниче на жена, нека не видят слънцето.
58:9 Преди да усетят котлите ви огъня от тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.
58:10 Праведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;
58:11 Тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.
                            
                                                                 ГЛАВА  59


59:1 (По слав. 58). За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати стражи да пазят къщата, в която бе Давид, за да го убият {1 Цар. 19:11.}. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.
59:2 Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.
59:3 Защото, ето, причакват за да уловят душата ми; Силните се събират против мене, Не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях.
59:4 Без да има в мене вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш, и виж.
59:5 Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всичките народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села).
59:6 Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.
59:7 Ето, те бълват думи с устата си; Мечове има в устните им, Понеже, думат те: Кой слуша?
59:8 Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.
59:9 О Сило моя, на Тебе ще се надея, Защото Бог ми е крепост.
59:10 Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя повалянето на ония, които ме причакват.
59:11 Да ги не убиеш, да не би да забравят това моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свали ги, Господи, защитниче наш.
59:12 Поради греха на устата си, поради думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.
59:13 Довърши ги с гняв, довърши ги да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова И до краищата на земята. (Села).
59:14 Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;
59:15 Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта ненаситени.
59:16 А аз ще пея за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ми станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.
59:17 О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото Ти, Боже, милостиви мой Бог, Си крепост моя.
                            
                                                                 ГЛАВА  60


60:1 (По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта {2 Цар. 8:3,13. 1 Лет. 18:3, 12.}. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.
60:2 Потресъл си земята, разпукнал си я; Изцели проломите й, защото тя е разклатена.
60:3 Показал си на людете Си мъчителни неща; Напоил си ни с вино до омайване.
60:4 Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото е истината. (Села).
60:5 За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.
60:6 Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
60:7 Мой е Галаад, мой и Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
60:8 Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!
60:9 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
60:10 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
60:11 Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.
60:12 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
                            
                                                                 ГЛАВА  61


61:1 (По слав. 60). За първия певец, върху струнни инструменти. Давидов псалом. Послушай вика ми, Боже, Внимавай на молбата ми.
61:2 От краищата на земята ще викам към Тебе, когато примира сърцето ми; Заведи ме на канарата, която е много висока за мене.
61:3 Защото Ти ми стана прибежище, Яка кула за закрила от неприятеля.
61:4 В шатъра Ти ще обитавам винаги; Ще прибягна под покрива на Твоите крила; (Села).
61:5 Защото Ти, Боже, си чул обреците ми, Дал си ми наследство каквото даваш на ония, които се боят от името Ти.
61:6 Ще притуриш дни върху дните на царя, И годините му като род върху род.
61:7 Той ще пребъдва пред Бога до века; Заповядай да го пазят милосърдието и верността.
61:8 Така ще славословя винаги Твоето име, Като изпълнявам обреците си всеки ден.
                            
                                                                 ГЛАВА  62


62:1 (По слав. 61). За първия певец, по Едутуна {виж. 1 Лет. 25:1, 3.}. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.
62:2 Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.
62:3 До кога, всички вие, ще нападате на човека За да го съборите {Еврейски: Убиете.} като наведена стена и разклатен плет?
62:4 Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).
62:5 Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам помощ.
62:6 Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.
62:7 У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.
62:8 Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).
62:9 Наистина низкопоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа; Турени на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-леки от суетата.
62:10 Не уповавайте на насилие, И не се надявайте суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте към него сърцето си.
62:11 Едно нещо каза Бог, да! две неща чух, - Че силата принадлежи на Бога,
62:12 И че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.
                            
                                                                 ГЛАВА  63


63:1 (По слав. 62). Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня {1 Цар. 22:5. 23:14-18.}. Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя.
63:2 Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава.
63:3 Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят.
63:4 Така ще Те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си.
63:5 Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; И с радостни устни ще Те славословят устата ми.
63:6 Когато си спомням за Тебе на постелката си Размишлявам за Тебе в нощните стражи;
63:7 Понеже Ти си бил помощ на мене, И под сянката на Твоите крила ще се радвам.
63:8 Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.
63:9 А ония, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, Ще слязат в дълбочините на земята.
63:10 Ще бъдат съсипани от силата на меча, Ще бъдат дял на чакали.
63:11 А царят ще се весели в Бога; Всеки, който се кълне в Неговото име, ще се хвали; Но устата на ония, които говорят лъжи, ще се затворят.
                            
                                                                 ГЛАВА  64


64:1 (По слав. 63). За първия певец. Давидов псалом. Послушай гласа ми, Боже, като се оплаквам; Опази живота ми от страх от неприятеля.
64:2 Покрий ме от тайния съвет на злодейците, От сганта на беззаконниците,
64:3 Които острят езика си като меч, И прицелват горчиви думи като стрели,
64:4 За да устрелят тайно непорочния; Внезапно го устрелват, и не се боят.
64:5 Насърчават се в едно зло намерение, Наговарят се да поставят скришно примки, И казват: Кой ще ги види?
64:6 Измислят беззакония; Думат: Изпълнихме добре обмислено намерение. А и вътрешната мисъл и сърцето на всеки от тях са дълбоки.
64:7 Но Бог ще ги устрели; От внезапна стрела ще бъдат ранени.
64:8 Така собственият им език, като ги осъжда, ще ги спъне; Всички, които ги гледат, ще поклащат глава.
64:9 И всички човеци ще се убоят; Ще разгласят делото на Бога, Защото ще разберат действието Му.
64:10 Праведният ще се развесели в Господа, и ще уповава на Него; И ще се хвалят всички, които са с право сърце.
                            
                                                                 ГЛАВА  65


65:1 (По слав. 64). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.
65:2 Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.
65:3 Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.
65:4 Блажен човекът, когото избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.
65:5 С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море, -
65:6 Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,
65:7 Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.
65:8 Така и тия, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знамения. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:
65:9 Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Реката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил земята:
65:10 Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;
65:11 Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;
65:12 Пасбищата на пустинята капят от изобилията си, И хълмовете се опасват с радост;
65:13 Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.
                            
                                                                 ГЛАВА  66


66:1 (По слав. 65). За първия певец, псаломска песен. Възкликнете към Бога, всички земи,
66:2 Възпейте славата на Неговото име, Като Го хвалите, хвалете Го славно.
66:3 Речете Богу: Колко са страшни делата Ти! Поради величието на Твоята сила Даже враговете Ти ще се преструват пред Тебе за покорни.
66:4 Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови, Ще славословят името Ти. (Села).
66:5 Дойдете та вижте делата на Бога, Който страшно действува към човешките чада.
66:6 Превърна морето в суша; Пеши преминаха през реката; Там се развеселиха в Него.
66:7 Със силата Си господарува до века: Очите Му наблюдават народите; Бунтовниците нека не превъзнасят себе си. (Села).
66:8 Вие племена благославяйте нашия Бог, И направете да се чуе гласът на хвалата Му,
66:9 Който поддържа в живот душата ни. И не оставя да се клатят нозете ни.
66:10 Защото Ти, Боже, си ни опитал, Изпитал си ни както се изпитва сребро.
66:11 Въвел си ни в мрежата, Турил си тежък товар на гърба ни.
66:12 Направил си да яздят човеци върху главите ни; Преминахме през огън и вода; Но Ти ни изведе на богато място.
66:13 Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния, Ще изпълня пред Тебе обреците,
66:14 Които произнесоха устните ми И говориха устата ми в бедствието ми.
66:15 Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с темян, Ще принеса волове и кози. (Села).
66:16 Дойдете, слушайте, всички, които се боите от Бога, И ще разкажа онова, което е сторил за душата ми.
66:17 Към Него извиках с устата си; И Той биде възвисен чрез езика ми.
66:18 Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал;
66:19 Но Бог наистина послуша, Обърна внимание на гласа на молбата ми.
66:20 Благословен да е Бог. Който не отстрани от мене ни молитвата, ни Своята милост.
                            
                                                                 ГЛАВА  67


67:1 (По слав. 66). За първия певец върху струнни инструменти. Псаломска песен. Бог да се смили за нас и да ни благослови! Да възсияе с лицето Си над нас! (Села.)
67:2 За да се познае на земята Твоя път, Във всичките народи спасението Ти.
67:3 Да Те славословят племената, Боже; Да Те славословят всички племена.
67:4 Да се веселят и да възклицават народите; Защото ще съдиш племената с правда, И ще управляваш народите на земята. (Села)
67:5 Да Те славословят племената, Боже Да Те славословят всичките племена.
67:6 Земята е дала плода си; Бог, нашият Бог, ще ни благослови;
67:7 Бог ще ни благослови, И от Него ще се боят всички земни краища.
                            
                                                                 ГЛАВА  68


68:1 (По слав. 67). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.
68:2 Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.
68:3 А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, Да! нека тържествуват твърде много.
68:4 Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм за Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.
68:5 Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в Своето обиталище.
68:6 Бог настанява в семейство усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.
68:7 Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села.)
68:8 Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при Божието присъствие, Самата оная Синайска планина се разтресе При присъствието на Бога, Израилевия Бог.
68:9 Боже Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепял.
68:10 Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.
68:11 Господ издава дума за победа; Известителките за нея са голямо множество.
68:12 Царе с войски бягат ли, бягат; А жените останали в къщи делят користите.
68:13 Щете ли да лежите всред кошарите, Когато крилата на гълъбицата са покрити със сребро, И перата й с жълто злато?
68:14 Когато Всесилният разпръсваше царе в тая земя, Тя побеля като Салмон, когато вали сняг.
68:15 Божия планина е Васанската планина; Висока планина е Васанската планина.
68:16 Защо завиждате, високи върхати планини, На хълма, в който Бог благоволи да обитава? Да! Господ ще обитава там до века,
68:17 Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди; Господ е всред тях в светилището, както бе в Синай.
68:18 Възлязъл си на високо; пленил си пленници; Взел си в дар човеци, даже и непокорните, За да обитаваш като Господ Иеова.
68:19 Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш спасител. (Села.)
68:20 Бог е за нас Бог избавител, И на Господа Иеова принадлежи отърваването на смъртта.
68:21 Бог ще разцепи главите на враговете Си. И косматото теме на онзи, който упорствува в престъпленията си.
68:22 Господ рече: Ще възвърна от Васан, Ще възвърна враговете Си от морските дълбочини;
68:23 За да гази ногата ти кръв, И езикът на кучетата ти да има дял от неприятелите ти.
68:24 Видя се шествието Ти, Боже, Шествието на моя Бог, на моя Цар, за в светилището.
68:25 Напред вървяха певците, Подир тях свирещите с инструменти Всред девици биещи тъпанчета
68:26 В събранията благославяйте Бога; Благославяйте Господа, вие които сте от Израилевия източник.
68:27 Там бе малкият Вениамин, началникът им, Юдовите първенци и дружината им, Завулоновите първенци, и Нефталимовите първенци.
68:28 Бог твой ти е отредил сила; Укрепи, Боже, това, което си извършил за нас
68:29 От храма Си. В Ерусалим Царете ще ти принасят дарове.
68:30 Смъмри зверовете в тръстиката, Многото бикове, с юнаците на племената, И ония, които се явяват украсени със сребърни плочици; Разпръсни народите, които обичат война.
68:31 Ще дойдат големци от Египет; Етиопия ще побърза да простре ръцете си към Бога.
68:32 Земни царства, пейте Богу, Пейте, хвалете Господа, (Села.)
68:33 Който язди на небесата на небесата, които са от века; Ето, издава гласа Си, мощния Си глас.
68:34 Признайте, че силата принадлежи на Бога; Превъзходството Му е защита над Израиля, И силата Му стига до облаците.
68:35 Боже, от светилищата Си се явяваш страшен; Израилевият Бог е, Който дава сила и мощ на людете Си. Благословен да е Бог.
                            
                                                                 ГЛАВА  69


69:1 (По слав. 68). За първия певец, по криновете {Псал. 45, надписът.}, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
69:2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
69:3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
69:4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
69:5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
69:6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се не опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
69:7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
69:8 Чужд станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
69:9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
69:10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
69:11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
69:12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
69:13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
69:14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
69:15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
69:16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
69:17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
69:18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
69:19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред Тебе са всичките мои противници.
69:20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
69:21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
69:22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мир нека стане клопка.
69:23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
69:24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
69:25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
69:26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
69:27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват {Еврейски: Влязат.} в Твоята правда.
69:28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
69:29 А мене, който съм сиромах и оскърбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
69:30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
69:31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
69:32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
69:33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
69:34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
69:35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
69:36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
                            
                                                                 ГЛАВА  70


70:1 (По слав. 69). За първия певец, Давидов псалом, за спомен {Псал. 38, надписът.}. Боже, побързай да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.
70:2 Нека се посрамят и се смутят Ония, които търсят душата ми; Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.
70:3 Нека се обърнат назад поради срама си Ония, които думат: О, хохо!
70:4 Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Бог.
70:5 А аз съм сиромах и немотен; Боже, побързай да дойдеш при мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Господи, да се не забавиш.
                            
                                                                 ГЛАВА  71


71:1 (По слав. 70). На Тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.
71:2 Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.
71:3 Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.
71:4 Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.
71:5 Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.
71:6 Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе ще бъде винаги хвалението ми.
71:7 Като чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.
71:8 Устата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене Тебе.
71:9 Не ме отхвърляй във време на старостта ми; Не ме оставяй, когато отпада силата ми;
71:10 Защото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си
71:11 И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да го избави.
71:12 Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.
71:13 Нека се посрамят и се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.
71:14 Но аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.
71:15 Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, което ми вършиш, Защото не мога да ги изброя.
71:16 Ще дойда и ще хваля мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
71:17 Боже, Ти си ме научил от младостта ми; И досега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
71:18 Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата {Еврейски: Мишцата.} Ти на идещия род, Твоята мощ на всичките бъдещи поколения.
71:19 Също и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
71:20 Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
71:21 Ще уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.
71:22 И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.
71:23 ще се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.
71:24 Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.
                            
                                                                 ГЛАВА  72


72:1 (По слав. 71). Псалом за Соломона {Псал. 127, надписът.} Боже, дай Твоето правосъдие на царя, И правдата Си на царския син,
72:2 За да съди Твоите люде с правда, И угнетените Ти с правосъдие.
72:3 Планините ще донесат мир на людете, И хълмовете мир с правда.
72:4 Той ще съди справедливо угнетените между людете, Ще избави чадата на немотните, и ще смаже насилника
72:5 Ще Ти се боят догде трае слънцето, И догде съществува луната, из родове в родове.
72:6 Той ще слезе като дъжд на окосена ливада, Като ситен дъжд, който оросява земята.
72:7 В неговите дни ще цъфти праведният, И мир ще изобилва докато трае луната.
72:8 Той ще владее от море до море, И от Евфрат {Еврейски: Реката.} до краищата на земята.
72:9 Пред него ще коленичат жителите на пустинята; И неприятелите му ще лижат пръстта.
72:10 Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци; Царете на Шева и на Сева ще поднесат дарове.
72:11 Да! ще му се поклонят всичките царе, Всичките народи ще му слугуват.
72:12 Защото той ще избави сиромаха, когато вика, И угнетения и безпомощния.
72:13 Ще се смили за сиромаха и немотния, И ще спаси душите на немотните.
72:14 От угнетение и насилие ще изкупи душите им; И скъпоценна ще бъде кръвта им пред очите му.
72:15 И ще живее; и нему ще се даде от шевското злато; Винаги ще се възнася молитва за него, И цял ден ще го благославят.
72:16 Изобилие от жито ще има на земята, до върховете на планините; Плодът му ще се люлее като ливанската планина; И жителите по градовете ще цъфтят като земната трева.
72:17 Името му ще пребъдва до века; Името му ще се продължава докато трае слънцето; И ще се благославят в него човеците; Всичките народи ще го облажават.
72:18 Благословен да е Господ Бог Израилев, Който Един прави чудеса;
72:19 И благословено да бъде славното Негово име до века: И нека се изпълни със славата Му цялата земя. Амин и амин.
72:20 Свършиха се молитвите на Иесевия син Давида.
                            
                                                                 ГЛАВА  73


73:1 (По слав. 72). Асафов Псалом {Псал. 50, надписът.}. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
73:2 А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха, Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
73:3 Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
73:4 Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
73:5 Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.
73:6 Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.
73:7 Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
73:8 Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; Говорят горделиво,
73:9 Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
73:10 Затова отбиват се при тях {Еврейски: Там.} людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.
73:11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
73:12 Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
73:13 Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
73:14 Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
73:15 Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
73:16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
73:17 До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
73:18 Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.
73:19 Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
73:20 Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
73:21 Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
73:22 До толкова бях избезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
73:23 Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
73:24 Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.
73:25 Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.
73:26 Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
73:27 Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
73:28 Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
                            
                                                                 ГЛАВА  74


74:1 (По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
74:2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
74:3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
74:4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
74:5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
74:6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
74:7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
74:8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
74:9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
74:10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
74:11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
74:12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
74:13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
74:14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
74:15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.
74:16 Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
74:17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
74:18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
74:19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.
74:20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
74:21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
74:22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
74:23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
                            
                                                                 ГЛАВА  75


75:1 (По слав. 74). За първия певец, по не Разорявай {Псал. 57. надписът.}, Асафов псалом. Песен. Славословим Те, Боже, славословим; И е близо при нас явлението на името Ти; разгласяват се чудесните Ти дела.
75:2 Когато уловя определеното време Аз ще съдя с правота.
75:3 Ако и да се разтопи земята с всичките й жители, Аз закрепявам стълбовете й. (Села).
75:4 Рекох на надменните: Не постъпвайте надменно, И на нечестивите: Не издигайте рог;
75:5 Не дигайте високо рога си, Не говорете с корав врат.
75:6 Защото нито от изток, нито от запад, Нито от планинската пустиня иде съд;
75:7 Но Бог е съдията; Едного Той унижава, а другиго издига.
75:8 Защото в ръката на Господа има чаша, и виното се пени; Тя е пълна с подправено вино, от което и Той налива; И даже дрождето му ще прецедят и ще изпият всичките нечестиви на земята.
75:9 А аз ще разгласявам винаги Якововия Бог, Нему ще пея хваления.
75:10 И ще отсека всичките рогове на нечестивите; А роговете на праведните ще се издигнат.
                            
                                                                 ГЛАВА  76


76:1 (По слав. 75). За първия певец, върху струнни инструменти, Асафов псалом. Песен. Познат е Бог в Юда; В Израил е велико името Му.
76:2 В Салим е скинията Му, И обиталището Му е в Сион.
76:3 Там Той строши лъскавите стрели на лъка. Щита и меча, и битката. (Села),
76:4 Светъл се явяваш, о Славни, От хълмовете с користите.
76:5 Твърдосърдечните бидоха обрани, заспаха във вечния си сън; И никой от яките мъже не намери ръцете си.
76:6 От Твоето мъмрене, Боже Яковов, Паднаха в дълбок сън и колесници и коне.
76:7 Ти, самий Ти, си страшен; И кой може да устои пред лицето Ти, когато се разгневиш?
76:8 Направил си да се чуе от небето присъда; Земята се убоя и утихна
76:9 Когато Бог стана да съди, За да спаси всичките кротки на земята. (Села).
76:10 Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе; С остатъкът от яростта ще се опашеш,
76:11 Обричайте се и изпълнявайте обреците си на Господа вашия Бог; Всички, които са около Него, нека принасят дарове на Достопочитаемия.
76:12 Той снишава гордостта на князете, Страшен е за земните царе.
                            
                                                                 ГЛАВА  77


77:1 (По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
77:2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
77:3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).
77:4 Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
77:5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
77:6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, като казва:
77:7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
77:8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
77:9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).
77:10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
77:11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
77:12 И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
77:13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
77:14 Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
77:15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)
77:16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
77:17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
77:18 Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
77:19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
77:20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
                            
                                                                 ГЛАВА  78


78:1 (По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.
78:2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
78:3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
78:4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,
78:5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,
78:6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада,
78:7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
78:8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
78:9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
78:10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
78:11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
78:12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.
78:13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
78:14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
78:15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
78:16 И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.
78:17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
78:18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},
78:19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
78:20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
78:21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
78:22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще ги избави.
78:23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
78:24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
78:25 Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.
78:26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
78:27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
78:28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
78:29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
78:30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,
78:31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
78:32 При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
78:33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
78:34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
78:35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
78:36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
78:37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
78:38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
78:39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
78:40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
78:41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
78:42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
78:43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
78:44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
78:45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
78:46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;
78:47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
78:48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
78:49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -
78:50 Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
78:51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
78:52 А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,
78:53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
78:54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
78:55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
78:56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
78:57 Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
78:58 Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
78:59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
78:60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
78:61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
78:62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.
78:63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
78:64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
78:65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
78:66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
78:67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
78:68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
78:69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
78:70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;
78:71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
78:72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
                            
                                                                 ГЛАВА  79


79:1 (По слав. 78). Асафов псалом. Боже, народите дойдоха в наследството Ти, Оскверниха светия Твой храм, Обърнаха Ерусалим на развалини,
79:2 Мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици, Месата на светиите Ти на земните зверове,
79:3 Проляха кръвта им като вода около Ерусалим; И нямаше кой да ги погребва.
79:4 Станахме за укор пред съседите си, Присмех и поругание пред околните си.
79:5 До кога, Господи? Ще се гневиш ли винаги? Ще гори ли като огън ревността Ти?
79:6 Излей гнева Си на народите, които не Те познават, И на царствата, които не призовават името Ти;
79:7 Защото изпоядоха Якова, И пасбищата му запустяха.
79:8 Не спомняй против нас беззаконията на прадедите ни Дано ни предварят скоро Твоите благи милости, Защото станахме много окаяни.
79:9 Помогни ни, Боже Спасителю наш, заради славата на Твоето име; Избави ни и очисти греховете ни, заради името Си.
79:10 Защо да рекат народите: Где е техният Бог? Нека се знае, пред очите ни, между народите Възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.
79:11 Нека дойде пред Тебе въздишането на затворниците; Според великата Твоя сила опази осъдените на смърт {Еврейски: Според великата Твоя мишца опази чадата на смъртта.};
79:12 И възвърни седмократно в пазухата на съседите ни Укора, с който укориха Тебе, Господи.
79:13 Така ние, Твоите люде и овцете на пасбището Ти, Ще те славословим до века, Из род в род ще разгласяме Твоята хвала.
                            
                                                                 ГЛАВА  80


80:1 (По слав. 79). За първия певец, по като кринове е заявлението {Псал. 45 и 69. надписите.}. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.
80:2 Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.
80:3 Възвърни ни, Боже, и осияй с лицето Си; И ще се спасим.
80:4 Господи Боже на Силите, До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?
80:5 Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.
80:6 Направил си ни предмет на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.
80:7 Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,
80:8 Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил.
80:9 Приготвил си място пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.
80:10 Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха като изящните {Еврейски: Божиите.} кедри,
80:11 Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат {Еврейски: Реката.}.
80:12 Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?
80:13 Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.
80:14 Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,
80:15 И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла {Еврейски: Сина.}, който Си направил силен за Себе Си.
80:16 Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата {Еврейски: Изобличението,} на лицето Ти.
80:17 Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, Върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.
80:18 Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни, и ще призовем Твоето име.
80:19 Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.
                            
                                                                 ГЛАВА  81


81:1 (По слав. 80). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 8, надписът.}. Асафов псалом. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.
81:2 Запейте псалом и звънете тъпанче, Благозвучна арфа и псалтир.
81:3 Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.
81:4 Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.
81:5 Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, Гдето чух език, който не познавах.
81:6 Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.
81:7 В скръбно време ти ме призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно място на гърма; Изпитах те при водите на Мерива. (Села).
81:8 Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:
81:9 Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,
81:10 Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.
81:11 Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.
81:12 Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.
81:13 Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!
81:14 Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,
81:15 Даже ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; А благоденственото време на тия щеше да трае за винаги;
81:16 И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.
                            
                                                                 ГЛАВА  82


82:1 (По слав. 81). Асафов псалом. Бог стои в Божия събор, Съди всред боговете.
82:2 До кога ще съдите несправедливо, И ще лицеприятелствувате към нечестивите? (Села.)
82:3 Съдете справедливо сиромаха и сирачето; Отдавайте правото на оскърбения и бедния.
82:4 Избавяйте сиромаха и немотния, Отървавайте ги от ръката на нечестивите.
82:5 Те не знаят нито разбират, Ходят насам натам в тъмнина; Всичките основи на земята се разклащат.
82:6 Аз рекох: Богове сте вие; Всички сте синове на Всевишния.
82:7 А при все това вие ще умрете като човеци, И ще паднете като един от князете.
82:8 Стани, Боже, съди земята; Защото Ти имаш наследство всред всичките народи.
                            
                                                                 ГЛАВА  83


83:1 (По слав. 82). Асафова псаломска песен. Боже, недей мълча; Не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже;
83:2 Защото, ето, враговете Ти правят размирие, И ненавистниците Ти са издигнали глава.
83:3 Коварен съвет правят против Твоите люде, И се наговарят против скритите Твои.
83:4 Рекоха: Елате да ги изтребим, за да не са народ, И да се не споменава вече името на Израиля.
83:5 Защото единодушно се съгласиха заедно, Направиха съюз против Тебе, -
83:6 Шатрите на Едом и исмаилите; Моав и агаряните,
83:7 Гевал, Амон и Амалик, Филистимците с тирските жители;
83:8 Още и Асирия се съедини с тях, Станаха помощници на Лотовите потомци. (Села.)
83:9 Стори им като на мадиамците, Като на Сисара, като на Явина при потока Кисон,
83:10 Които загинаха в Ендор, Ставайки тор на земята.
83:11 Направи благородните им като Орива и Зива, Дори всичките им първенци като Зевея и Салмана,
83:12 Които рекоха: Да усвоим за себе си Божиите заселища.
83:13 Боже мой, направи ги като въртящия се прах, Като плява пред вятъра.
83:14 Както огънят изгаря лесовете, И както пламъкът запалва горите.
83:15 Така ги прогони с урагана Си, И смути ги с бурята Си.
83:16 Покрий лицата им с позор, За да потърсят Твоето име, Господи.
83:17 Нека се посрамят и ужасят за винаги, Да! нека се смутят и погинат,
83:18 За да познаят, че Ти, Чието име е Иеова, Един си Всевишен над цялата земя.
                            
                                                                 ГЛАВА  84


84:1 (По слав. 83). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 81 надписът.}, псалом на Кореевите потомци. Колко са мили Твоите обиталища Господи на силите!
84:2 Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни; Сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.
84:3 Дори врабчето си намира жилище, И лястовицата гнездо за себе си гдето туря пилетата си, При Твоите олтари, Господи на Силите, Царю мой и Боже мой.
84:4 Блажени ония, които живеят в Твоя дом; Те всякога ще Те хвалят. (Села).
84:5 Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе. В чието сърце са пътищата към Твоя дом.
84:6 Минаващи през долината на плача, Те я преобръщат на място на извори; И есенният дъжд я покрива с благословения.
84:7 Те отиват от сила в сила; Всеки от тях се явява пред Бога в Сион.
84:8 Господи Боже на Силите, послушай молитвата ми. Приклони ухо, Боже Яковов. (Села).
84:9 Боже, щите наш, виж, И погледни в лицето на Твоя помазаник.
84:10 Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляди други дни; Предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог, Отколкото да живея в шатрите на нечестието.
84:11 Защото Господ Бог е слънце и щит; Господ ще даде благодат и слава; Няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие.
84:12 Господи на Силите, Блажен оня човек, който уповава на Тебе.
                            
                                                                 ГЛАВА  85


85:1 (По слав. 84). За първия певец, псалом за Кореевите потомци {Псал. 42, надписът.}. Господи, Ти си се показал благосклонен към земята Си, Върнал си Якова от плен.
85:2 Простил си беззаконията на людете Си, Покрил си целия им грях. (Села).
85:3 Отмахнал си всичкото Си негодувание, Върнал си се от разпаления Си гняв.
85:4 Върни ни, Боже Спасителю наш, И прекрати негодуванието Си против нас.
85:5 Винаги ли ще бъдеш разгневен на нас? Ще продължаваш ли да се гневиш из род в род?
85:6 Не щеш ли пак да ни съживиш, За да се радват Твоите люде в Тебе?
85:7 Господи, покажи ни милостта Си, И дай ни спасението Си.
85:8 Ще слушам какво ще говори Господ Бог; Защото ще говори мир на людете Си и на светиите Си; Но нека се не връщат пак в безумие.
85:9 Наистина Неговото спасение е близо при ония, които Му се боят, За да обитава слава в нашата земя.
85:10 Милост и вярност се срещнаха, Правда и мир се целунаха.
85:11 Вярност пониква от земята, И правда е надникнала от небето.
85:12 Господ тоже ще даде това, което е добро; И земята ще ни даде плода си.
85:13 Правдата ще върви пред Него, И ще направи стъпките Му път, в който да ходим,
                            
                                                                 ГЛАВА  86


86:1 (По слав. 85). Давидова молитва. Господи, приклони ухото Си; Послушай ме, защото съм сиромах и немощен.
86:2 Опази душата ми, защото съм посветен; Ти, Боже мой, спаси слугата Си, който уповава на Тебе.
86:3 Смили се за мене, Господи, Защото към Тебе викам цял ден.
86:4 Развесели душата на слугата Си, Защото към Тебе, Господи, издигам душата си.
86:5 Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, И многомилостив към всички, които Те призовават,
86:6 Послушай, Господи, молитвата ми. И внимавай на гласа на молбите ми,
86:7 В деня на неволята си ще призова Тебе, Защото ще ме послушаш.
86:8 Между боговете няма подобен на Тебе, Господи, Нито има дела подобни на Твоите.
86:9 Всичките народи, които си направил; ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, И ще прославят името Ти.
86:10 Защото си велик и вършиш чудесни неща; Само Ти си Бог.
86:11 Научи ме, Господи, пътя Си, и ще ходя в истината Ти; Дай ми да се страхувам от името Ти с неразделено сърце,
86:12 Ще Те хваля, Господи Боже мой, от все сърце, И ще славя името Ти до века.
86:13 Защото голяма е Твоята милост към мене; И Ти си избавил душата ми от най-дълбоката преизподня.
86:14 Боже, горделивите се издигнаха против мене, И тълпата на насилниците поиска душата ми; И не поставиха Тебе пред себе си.
86:15 Но, Господи, Ти си Бог многомилостив и благодатен, Дълготърпелив и изобилващ с милост и вярност.
86:16 Обърни се към мене и смили се за мене; Дай силата Си на слугата Си, И избави сина на слугинята Си.
86:17 Покажи ми знак на благоволението Си, За да го видят ония, които ме мразят и да се посрамят За гдето Ти, Господи, си ми помогнал и си ме утешил.
                            
                                                                 ГЛАВА  87


87:1 (По слав. 86). Псалом, песен за Кореевите потомци. Основания Си на светите хълмове град,
87:2 Да! портите на Сиона, Господ обича Повече от всичките Яковови заселища.
87:3 Славни неща се говорят за тебе, Граде Божий. (Села).
87:4 Ще спомена Египет и Вавилон. Като от ония, които ме познават. Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия: Тоя народ, ще кажа, се е родил там;
87:5 Да! за Сион ще се рече: Тоя и оня са се родили в него, И сам Всевишният ще го утвърди.
87:6 Когато Господ запише племената, ще счете, Че това и онова племе се е родило там. (Села).
87:7 Както певците, тъй и свирачите ще казват: Всичките ми извори са в Тебе.
                            
                                                                 ГЛАВА  88


88:1 (По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе.
88:2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
88:3 Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.
88:4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
88:5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
88:6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
88:7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).
88:8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
88:9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
88:10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите {Еврейски: Сенките.} ще станат и ще Те хвалят? (Села).
88:11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта {Еврейски: В Авадон. Иов 26:6.} верността Ти?
88:12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
88:13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
88:14 Господи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
88:15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, и в изумление съм.
88:16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
88:17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
88:18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
                            
                                                                 ГЛАВА  89


89:1 (По слав. 88). Поучение на Етана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.
89:2 Защото рекох: Милостта Ти ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.
89:3 Ти каза: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, казвайки:
89:4 Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села).
89:5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
89:6 Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните {Еврейски: Бога. Псал. 103:20.} кой може да се уподоби Господу?
89:7 Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.
89:8 Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.
89:9 Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
89:10 Ти си съкрушил Египет {Еврейски: Раав. Псал. 87:4.} като някого смъртно ранен; С мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.
89:11 Твои са небесата, Твоя и земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.
89:12 Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.
89:13 Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.
89:14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.
89:15 Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите; Те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
89:16 В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;
89:17 Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
89:18 Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита, И на Светия Израилев да бъде наш Цар.
89:19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен да даде помощ, Възвисих едного избран между людете.
89:20 Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.
89:21 Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.
89:22 Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения {Еврейски: Сина.} на нечестие ще го наскърби.
89:23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.
89:24 А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.
89:25 Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.
89:26 Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.
89:27 При това Аз ще го поставя в положение на първороден, По-горе от земните царе.
89:28 Вечно ще пазя милостта Си за него; И заветът Ми ще бъде верен спрямо него.
89:29 Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.
89:30 Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,
89:31 Ако престъпят {В стихове 31, 34 3 39 еврейският глагол е осквернявам.} повеленията Ми. И не опазят заповедите Ми, -
89:32 Тогава ще накажа {Еврейски: Посетя.} с тояга престъпленията им, И с бич беззаконията им;
89:33 Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.
89:34 Няма да наруша+ завета Си, Нито ще променя това, що е излязло из устните Ми.
89:35 За едно нещо се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,
89:36 Че потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,
89:37 Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села.)
89:38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си му се разгневил.
89:39 Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил+ си короната му до земята.
89:40 Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостите му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
89:41 Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.
89:42 Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.
89:43 Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.
89:44 Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.
89:45 Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.)
89:46 До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?
89:47 Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!
89:48 Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)
89:49 Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?
89:50 Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си укор от толкова многочислени племена,
89:51 С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.
89:52 Благословен да бъде Господ до века. Амин и амин!
                            
                                                                 ГЛАВА  90


90:1 (По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
90:2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
90:3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
90:4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
90:5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
90:6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
90:7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
90:8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,
90:9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
90:10 Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
90:11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
90:12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
90:13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
90:14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
90:15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
90:16 Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.
90:17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
                            
                                                                 ГЛАВА  91


91:1 (По слав. 90). Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.
91:2 Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам.
91:3 Защото Той ще те избавя от примката на ловеца И от гибелен мор.
91:4 С перата Си ще те покрива; И под крилата Му ще прибегнеш; Неговата вярност е щит и закрила.
91:5 Няма да се боиш от нощен страх, От стрелата, която лети денем,
91:6 От мор, който ходи в тъмнина, От погибел, която опустошава всред пладне.
91:7 Хиляда души ще падат от страната ти, И десет хиляди до десницата ти, Но до тебе няма да се приближи.
91:8 Само с очите си ще гледаш, И ще видиш възмездието на нечестивите
91:9 Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое, И си направил Всевишния обиталището си,
91:10 Затова няма да те сполети никакво зло, Нито ще се приближи язва до шатъра ти.
91:11 Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе Да те пазят във всичките ти пътища.
91:12 На ръце ще те дигат, Да не би да удариш о камък ногата си.
91:13 Ще настъпиш лъв и аспид; Ще стъпчеш млад лъв и змия.
91:14 Понеже той е положил в Мене любовта си, казва Господ, Затова ще го избавя; Ще го поставя в безопасност {Еврейски: На всичко.}, защото е познал името Ми.
91:15 Той ще Ме призове, и Аз ще го послушам; С него ще съм, когато е в бедствие; ще го избавя и ще го прославя.
91:16 Ще го наситя с дългоденствие, И ще му покажа спасението, което върша.
                            
                                                                 ГЛАВА  92


92:1 (По слав. 91). Псалом. Песен за съботния ден. Добро е да славословим Господа И да пеем хваление на Твоето име, Всевишни,
92:2 Да възвестяваме на ранина милосърдието Ти, И верността Ти всяка нощ,
92:3 С десетострунен инструмент и с псалтир, С тържествена мелодия на арфа;
92:4 Защото си ме развеселил, Господи, с деянията Си; Ще се радвам в делата на ръцете Ти.
92:5 Колко са велики Твоите дела, Господи! Твърде дълбоки са мислите Ти.
92:6 Скотски човек не знае това, Нито го разбира безумен,
92:7 Че нечестивите изникват като тревата, И всички, които вършат беззаконие, цъфтят, Само за да се изтребят вечно.
92:8 Но Ти, Господи, до века си на високо,
92:9 Защото, ето, враговете Ти, Господи, Защото, ето, враговете Ти ще погинат; Ще се разпръснат всички, които вършат беззаконие.
92:10 Но моя рог Ти ще въздигнеш като рог на дивия вол; Аз ще бъда помазан с прясно миро;
92:11 И окото ми ще види повалянето на ония, които ме причакват; Ушите ми ще чуят за възмездието на злодейците, които се дигат против мене.
92:12 Праведният ще цъфти като палма, Ще расте като кедър в Ливан;
92:13 Насадени в дома Господен Ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.
92:14 Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, Ще бъдат сочни и зелени;
92:15 За да възвестят, че е праведен Господ, Моята канара, у Когото няма неправда.
                            
                                                                 ГЛАВА  93


93:1 (По слав. 92). Господ царува; облечен е с величие; Облечен е Господ, и опасан с мощ; Още и вселената е утвърдена така щото да не може да се поклати.
93:2 От векове е утвърден Твоят престол; Ти си от вечността.
93:3 Господи, пороите издигнаха, Пороите издигнаха гласа си; Пороите издигнаха бученето си.
93:4 Господ, Който е на високо, Е по-силен от гласовете на големи води, От силните морски вълни.
93:5 Твоите свидетелства са твърде верни; На Твоя дом, Господи, подобава светост за винаги.
                            
                                                                 ГЛАВА  94


94:1 (По слав. 93). Господи Боже, Комуто принадлежи отмъщението, Боже, Комуто принадлежи отмъщението, възсияй.
94:2 Издигни се, Ти Съдия на земята, Отдай на горделивите това, което им се пада.
94:3 Господи, до кога нечестивите, До кога нечестивите ще тържествуват?
94:4 Те бъбрят, говорят надменно; Всички, които вършат беззаконие, се хвалят.
94:5 Те съкрушават людете Ти, Господи, И притесняват наследството Ти;
94:6 Убиват вдовицата и чужденеца, И умъртвяват сирачетата.
94:7 И казват: Господ няма да види, Нито ще обърне внимание Якововият Бог.
94:8 Разсъдете, вие безумни между людете! Вие глупави, кога ще поумнеете? -
94:9 Оня, Който е поставил {Еврейски: Насадил.} ухото, не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли?
94:10 Оня, Който вразумява народите, Който учи човека знание, Не изобличава ли?
94:11 Господ знае, че човешките мисли са лъх.
94:12 Блажен оня човек, когото Ти, Господи, вразумяваш, И когото учиш от закона Си,
94:13 За да го успокояваш през дните на злощастието, Докато се изкопае ров за нечестивия.
94:14 Защото Господ не ще отхвърли людете Си, Нито ще остави наследството Си;
94:15 Понеже съдбата пак ще се съобразява с {Еврейски: Ще се върне при.} правдата, И всички, които са с прави сърца, ще я последват.
94:16 Кой ще стане за мене против злодейците Кой ще стане с мене против ония които вършат беззаконие?
94:17 Ако не беше ми помогнал Господ, Душата ми без малко би се преселила в мълчанието.
94:18 Когато казвах: Подхлъзва се ногата ми, Тогава, Господи, Твоята милост ме подпря.
94:19 Всред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.
94:20 Ще има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, Което е хитро да върши зло чрез закон?
94:21 Те се опълчват против душата на праведния И осъждат невинна кръв.
94:22 Но Господ е високата моя кула, И Бог мой е канара, при която прибягвам.
94:23 Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие, И ще ги отсече в нечестието им; Господ нашият Бог ще ги отсече.
                            
                                                                 ГЛАВА  95


95:1 (По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.
95:2 Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,
95:3 Защото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове.
95:4 В Неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.
95:5 Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.
95:6 Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;
95:7 Защото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,
95:8 Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,
95:9 Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.
95:10 Четиридесет години негодувах против това поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;
95:11 Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.
                            
                                                                 ГЛАВА  96


96:1 (По слав. 95). Пейте Господу нова песен, Пейте Господу, всички земи.
96:2 Пейте Господу, благославяйте името Му, Благовествувайте из ден в ден извършеното от Него избавление.
96:3 Възвестявайте между народите славата Му, Между всичките племена чудесните Му дела.
96:4 Защото велик е Господ и твърде достохвален, Достопочитаем е повече от всичките богове.
96:5 Защото всичките богове на племената са нищожества; А Иеова е направил небесата.
96:6 Пред Него са блясък и величие, Сила и красота в светилището Му.
96:7 Отдайте Господу, всички родове на племената, Отдайте Господу слава и сила;
96:8 Отдайте Господу славата дължима на името Му; Принесете приноси и влезте в дворовете Му.
96:9 Поклонете се Господу в света премяна; Треперете пред Него всички земи.
96:10 Кажете между народите: Господ царува; А и при това вселената е утвърдена та да не може да се поклати. Той ще съди племената с правота.
96:11 Нека се веселят небесата и нека се радва земята. Нека бучи морето и всичко що има в него.
96:12 Нека се развеселят полетата и всичко, което е на тях: Тогава ще пеят от радост всичките дървета и гората
96:13 Пред Господа, защото Той иде, Защото иде да съди земята; Ще съди света с правда, И племената във верността Си.
                            
                                                                 ГЛАВА  97


97:1 (По слав. 96). Господ царува; нека се радва земята; Нека се веселят множеството острови.
97:2 Облак и мрак са около Него; Правда и съд са основа на престола Му.
97:3 Огън отива пред Него. И изгаря противниците Му отвред.
97:4 Светкавиците Му осветляват вселената; Земята вижда и трепери.
97:5 Планините се топят като восък от присъствието Господно; От присъствието на Господа на цялата земя.
97:6 Небесата възвестяват правдата Му; И всичките племена виждат славата Му
97:7 Нека се посрамят всички, които служат на изваяните идоли, Които се хвалят с кумирите; Поклонете се, Нему всички богове.
97:8 Чу Сион и се развесели, И Юдовите дъщери се зарадваха, Поради Твоите съдби, Господи.
97:9 Защото Ти, Господи, си височайши над цялата земя, Превъзвишен си над всичките богове.
97:10 Вие, които любите Господа мразите злото; Той пази душите на светиите Си, Избавя ги от ръката на нечестивите.
97:11 Виделина се сее за праведния, И веселие за ония, които са с прави сърца.
97:12 Веселете се в Господа, вие праведни, И възхвалявайте спомена на Неговата светост.
                            
                                                                 ГЛАВА  98


98:1 (По слав. 97). Пейте Господу нова песен, защото Той извърши чудесни дела: Неговата десница и Неговата света мишца Му спечелиха победа.
98:2 Господ изяви победата Си, Откри правдата Си пред народите.
98:3 Спомни милостта Си и верността Си към Израилевия дом; Всичките земни краища видяха спасението извършено от нашия Бог.
98:4 Възкликнете Господу, всички земи, Запейте и радвайте се, да! пейте хваления.
98:5 Славословете Господа с арфа, С арфа и с глас на псалмопеене.
98:6 С тръби и с глас на рог Радостно викайте пред Царя Господа.
98:7 Нека бучи морето и всичко що има в него, Вселената и ония, които живеят в нея;
98:8 Реките нека ръкопляскат, Нека се радват заедно и хълмовете,
98:9 Пред Господа; защото иде да съди земята; Ще съди вселената с правда, И племената с правота.
                            
                                                                 ГЛАВА  99


99:1 (По слав. 98). Господ царува; нека треперят племената; Той обитава между херувимите; нека се потресе земята.
99:2 Господ е велик в Сион, И високо е издигнат над всичките племена.
99:3 Нека славословят Твоето велико и страшно име; Бог е свет.
99:4 И силата на царя обича правосъдието; Ти утвърждаваш правота; Ти извършваш правосъдие и правда в Якова.
99:5 Възвишавайте Господа нашия Бог, И кланяйте се пред подножието Му; Той е свет.
99:6 Моисей и Аарон бяха между свещениците Му, И Самуил между призоваващите името Му; Те призоваваха Господа, и Той ги слушаше.
99:7 В облачния стълб Той им говореше; Те опазиха свидетелствата Му И повеленията, които им даде.
99:8 Господи Боже наш, Ти си ги слушал; Ти си им бил Бог опростител, Макар и мъздовъздател за делата им.
99:9 Възвишавайте Господа нашия Бог, И кланяйте се в светия Му хълм, Защото Господ нашият Бог е свет.
                            
                                                                 ГЛАВА  100


100:1 (По слав. 99). Хвалебен псалом. Възкликнете на Господа, всички земи.
100:2 Служете Господу с веселие; Дойдете пред Него с радост.
100:3 Познайте, че Господ е Бог; Той ни е направил, и ние сме Негови; Негови люде сме и овце на пасбището Му.
100:4 Влезте в портите Му със славословие. И в дворовете Му с хваление; Славословете Го и благославяйте името Му.
100:5 Защото Господ е благ; милостта Му трае до века. И верността Му из род в род.
                            
                                                                 ГЛАВА  101


101:1 (По слав. 100). Давидов псалом. Милост и правосъдие ще възпея; На Тебе, Господи, ще пея хваления.
101:2 Ще внимавам на пътя на непорочността. Кога ще дойдеш при мене? Ще ходя с незлобиво сърце всред дома си.
101:3 Няма да положа пред очите си нещо подло; Мразя работата на изневерниците; Тя няма да се прилепи до мене.
101:4 Развратено сърце ще бъде отхвърлено от мене; Нищо нечестиво не ще познавам.
101:5 Който клевети скришно съседа си, него ще погубя; Който има горделиво око и надигнато сърце, него не ще да търпя.
101:6 Очите ми ще бъдат над верните на земята, за да живеят с мене; Който ходи непорочен в пътя, той ще ми бъде служител.
101:7 Който постъпва коварно, няма да живее вътре в дома ми; Който говори лъжа, няма да се утвърди пред очите ми.
101:8 Всяка заран ще погубвам всичките нечестиви на земята, За да изтребя от града Господен всички, които вършат беззаконие.
                            
                                                                 ГЛАВА  102


102:1 (По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
102:2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
102:3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
102:4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
102:5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
102:6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
102:7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
102:8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
102:9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
102:10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.
102:11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
102:12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
102:13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
102:14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
102:15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
102:16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
102:17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
102:18 Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
102:19 Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,
102:20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};
102:21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
102:22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
102:23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
102:24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.
102:25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.
102:26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
102:27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
102:28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
                            
                                                                 ГЛАВА  103


103:1 (По слав. 102). Давидов псалом. Благославяй, душе моя, Господа, И всичко що е вътре в мене нека хвали светото Му име.
103:2 Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния.
103:3 Той е, Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести;
103:4 Който изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости;
103:5 Който насища с блага душата {Еврейски: Украшението.} ти, Тъй щото младостта ти се подновява като на орел.
103:6 Господ извършва правда и правосъдие За всичките угнетявани.
103:7 Направи Моисея да познае пътищата Му, И израилтяните делата Му.
103:8 Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.
103:9 Не ще изобличава винаги, Нито ще държи гняв до века.
103:10 Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.
103:11 Защото колкото е високо небето от земята, Толкова голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,
103:12 Колкото отстои изток от запад, Толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.
103:13 Както баща жали чадата си, Така Господ жали ония, които Му се боят.
103:14 Защото Той познава нашия състав, Помни, че ние сме пръст.
103:15 Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти.
103:16 Защото като преминава вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече.
103:17 Но милостта на Господа е от века и до века върху ония, които Му се боят. И правдата Му върху внуците
103:18 На ония, които пазят завета Му, И помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
103:19 Господ е поставил престола Си на небето; И Неговото царство владее над всичко.
103:20 Благославяйте Господа, вие ангели Негови, Мощни със сила, които изпълняват словото Му, Като слушате гласа на словото Му
103:21 Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му.
103:22 Благославяйте Господа, всички Негови дела. Във всяко място на владението Му. Благославяй душе моя, Господа.
                            
                                                                 ГЛАВА  104


104:1 (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -
104:2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
104:3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
104:4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
104:5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
104:6 Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.
104:7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.
104:8 Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
104:9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
104:10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
104:11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си;
104:12 При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.
104:13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
104:14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
104:15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
104:16 Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
104:17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
104:18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
104:19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
104:20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
104:21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
104:22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
104:23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
104:24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.
104:25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
104:26 Там плуват корабите; Там е и чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.
104:27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
104:28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
104:29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
104:30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
104:31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
104:32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
104:33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
104:34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
104:35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.
                            
                                                                 ГЛАВА  105


105:1 (По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
105:2 Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
105:3 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
105:4 Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
105:5 Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
105:6 Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
105:7 Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
105:8 Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,
105:9 Което изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,
105:10 Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет,
105:11 Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
105:12 Когато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
105:13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
105:14 Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
105:15 Като каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
105:16 После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
105:17 Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
105:18 Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,
105:19 До като дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
105:20 Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
105:21 Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
105:22 За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
105:23 Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
105:24 Гдето Господ умножи людете Си много, И направи ги по-силни от противниците им.
105:25 Обърна сърцето им да мразят людете Му, Да постъпват коварно със слугите Му.
105:26 Прати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.
105:27 Които извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.
105:28 Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му {Еврейски: И те не се възпротивиха.}.
105:29 Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
105:30 Земята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.
105:31 Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
105:32 Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
105:33 Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.
105:34 Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
105:35 Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
105:36 Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
105:37 И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.
105:38 Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
105:39 Разпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.
105:40 Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесен хляб ги насити.
105:41 Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.
105:42 Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
105:43 Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
105:44 Даде им земите на народите; И те усвоиха плода, за който племената бяха се трудили,
105:45 За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.
                            
                                                                 ГЛАВА  106


106:1 (По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост трае до века.
106:2 Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
106:3 Блажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.
106:4 Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;
106:5 За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
106:6 Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
106:7 Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
106:8 При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
106:9 Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
106:10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
106:11 Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
106:12 Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
106:13 Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,
106:14 Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
106:15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
106:16 Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.
106:17 Земята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
106:18 И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.
106:19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
106:20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
106:21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
106:22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
106:23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
106:24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
106:25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
106:26 Затова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}, Че ще ги повали в пустинята,
106:27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,
106:28 Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.
106:29 И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
106:30 Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
106:31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.
106:32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
106:33 Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.
106:34 При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
106:35 Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;
106:36 Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
106:37 Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
106:38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
106:39 Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
106:40 Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
106:41 Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
106:42 Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
106:43 Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унижиха поради беззаконието си.
106:44 Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;
106:45 Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
106:46 Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
106:47 Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
106:48 Благословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.
                            
                                                                 ГЛАВА  107


107:1 (По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост трае до века.
107:2 Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
107:3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.
107:4 Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
107:5 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
107:6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,
107:7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
107:8 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
107:9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
107:10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,
107:11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.
107:12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
107:13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
107:14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.
107:15 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
107:16 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
107:17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
107:18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
107:19 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
107:20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
107:21 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
107:22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
107:23 Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
107:24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
107:25 Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
107:26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.
107:27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
107:28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
107:29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
107:30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
107:31 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
107:32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
107:33 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
107:34 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
107:35 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
107:36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
107:37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
107:38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
107:39 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
107:40 Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;
107:41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
107:42 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
107:43 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.
                            
                                                                 ГЛАВА  108


108:1 (По слав. 107). Песен. Давидов псалом. Непоколебимо е сърцето ми, Боже; Ще пея, а още ще славословя, с душата си {Еврейски: Със славата си.}.
108:2 Събуди се, псалтирю и арфо; Сам аз ще се събудя на ранина.
108:3 Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.
108:4 Защото Твоята милост е по-велика от небесата, И Твоята вярност стига до облаците.
108:5 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя.
108:6 За да се избавят Твоите възлюбени. Спаси с десницата Си, и послушай ни.
108:7 Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
108:8 Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
108:9 Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си, Ще възкликна над филистимската земя.
108:10 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
108:11 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
108:12 Помогни ни срещу противника, Защото суетна е човешката помощ.
108:13 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
                            
                                                                 ГЛАВА  109


109:1 (По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
109:2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
109:3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
109:4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
109:5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
109:6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му.
109:7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
109:8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
109:9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
109:10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
109:11 Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му.
109:12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
109:13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
109:14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
109:15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
109:16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
109:17 Да! той обичаше да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
109:18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
109:19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
109:20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
109:21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
109:22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
109:23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
109:24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
109:25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
109:26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
109:27 За да познаят, че това е Твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
109:28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
109:29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
109:30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
109:31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
                            
                                                                 ГЛАВА  110


110:1 (По слав. 109). Давидов псалом Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие.
110:2 Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си.
110:3 В деня, когато събереш силата си, твоите люде ще представят себе си доброволно, в света премяна; Твоите млади ще дойдат при тебе като росата из утробата на зората.
110:4 Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.
110:5 Господ, стоящ отдясно ти, Ще порази царя в деня на гнева си.
110:6 Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, Ще смаже главата на неприятелите по широкия свят.
110:7 Ще пие от потока край пътя; Затова ще дигне глава високо.
                            
                                                                 ГЛАВА  111


111:1 (По слав. 110). По еврейски, азбучен псалом. Алилуя. Ще славя Господа от все сърце. В съвета на праведниците и всред събранието им.
111:2 Велики са делата Господни, Изследими от всички, които се наслаждават в тях.
111:3 Славно и великолепно е Неговото дело; И правдата Му остава до века.
111:4 Достопаметни направи чудесните Си дела; Благ и милостив е Господ.
111:5 Даде храна на ония, които Му се боят; Винаги ще помни завета Си.
111:6 Изяви на людете Си силата на делата Си Като им даде народите за наследство.
111:7 Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими;
111:8 Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота.
111:9 Той изпрати изкупление на людете Си; Постави завета Си за винаги; Свето е, преподобно е Неговото име.
111:10 Началото на мъдростта е страх от Господа; Всички, които се управляват по Него, са благоразумни; Неговата хвала трае до века.
                            
                                                                 ГЛАВА  112


112:1 (По слав. 111). По еврейски азбучен псалом. Алилуия. Блажен оня човек, който се бои от Господа, Който много се възхищава от заповедите Му.
112:2 Потомството му ще бъде силно на земята; Родът на праведните ще се благослови.
112:3 Изобилие и богатство ще има в дома му; И правдата му ще трае до века.
112:4 Виделина изгрява в тъмнината за праведните; Той е благ, и милостив, и праведен.
112:5 Блазе на човека, който показва милост и дава на заем; Ще поддържа делото си в съда.
112:6 Наистина никога няма да се поклати; Праведният е вечен паметник.
112:7 От лош слух не ще се бои; Сърцето му е непоколебимо понеже уповава на Господа.
112:8 Утвърдено е сърцето му; той не ще се бои До тогаз, до когато види повалянето на неприятелите си.
112:9 Разпръсна, даде на сиромасите; Правдата му трае до века; Рогът му ще се издигне на почит.
112:10 Нечестивият ще види това и ще се наскърби, Ще поскърца със зъби, и ще се стопи; Желаното от нечестивите ще погине.
                            
                                                                 ГЛАВА  113


113:1 (По слав. 112). Алилуия. Хвалете слуги Господни, Хвалете името Господно.
113:2 Да бъде името Господно благословено От сега и до века.
113:3 От изгряването на слънцето до захождането му Името Господно е за хваление.
113:4 Господ е високо над всичките народи; Неговата слава е над небесата.
113:5 Кой е като Иеова нашия Бог, Който, макар седалището Му и да е на високо,
113:6 Пак се снизхождава да преглежда Небето и земята,
113:7 Въздига сиромаха от пръстта. И възвишава немотния от бунището,
113:8 За да го тури да седне с първенци, Да! с първенците на людете Му, -
113:9 Който настанява в дома бездетната, И я прави весела майка на деца. Алилуия.
                            
                                                                 ГЛАВА  114


114:1 (По слав. 113). Когато излезе Израил из Египет, Якововият дом из люде другоезични,
114:2 Юда стана светилище на Бога, Израил Негово владение.
114:3 Морето видя и побягна; Иордан се възвърна назад;
114:4 Планините се разиграха като овни, Хълмовете като агнета.
114:5 Що ти стана, море, та си побягнало? На тебе Иордане, та си се върнал назад?
114:6 На вас планини, та се разиграхте като овни? На вас хълмове - като агнета?
114:7 Трепери, земьо, от присъствието Господно, От присъствието на Якововия Бог,
114:8 Който превърна канарата във воден поток, Кременливия камък във воден извор.
                            
                                                                 ГЛАВА  115


115:1 (По слав. продължение от 114). (9)Не нам, Господи, не нам, Но на Своето име дай слава, Заради милостта Си и заради верността Си.
115:2 (10)Защо да рекат народите: Где е сега техният Бог?
115:3 (11)Нашият Бог е на небето; Прави всичко що Му е угодно.
115:4 (12)Техните идоли са сребро и злато, Направа на човешките ръце.
115:5 (13)Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;
115:6 (14)Уши имат, но не чуват; Ноздри имат, но не миришат;
115:7 (15)Ръце имат, но не пипат; Нозе имат, но не ходят; Нито издават глас от гърлото си.
115:8 (16)Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.
115:9 (17)Израилю, уповавай на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
115:10 (18)Доме Ааронов, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
115:11 (19)Вие, които се боите от Господа, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
115:12 (20)Господ си спомни за нас; ще ни благослови; Ще благослови Израилевия дом; Ще благослови Аароновия дом.
115:13 (21)Ще благослови ония, които се боят от Господа, И малки и големи.
115:14 (22)Дано Господ ви умножава повече и повече - Вас и чадата ви.
115:15 (23)Благословени сте вие от Господа, Който е направил небето и земята.
115:16 (24)Небесата са небеса на Господа; А земята Той даде на човешките чада,
115:17 (25)Мъртвите не хвалят Господа, Нито ония, които слизат в мястото на мълчанието;
115:18 (26)Но ние ще благославяме Господа От сега и до века. Алилуия.
                            
                                                                 ГЛАВА  116


116:1 (По слав. 115). Любя Господа защото послуша Гласа ми и молбите ми;
116:2 Понеже приклони ухото Си към мене, Затова ще Го призовавам догдето съм жив.
116:3 Връзките на смъртта ме обвиха, И мъките на преизподнята ме намериха; Скръб и беда срещнах.
116:4 Тогава призовах името Господно, и Го помолих: О Господи, избави душата ми.
116:5 Благ е Господ и праведен, Да! милостив е нашият Бог.
116:6 Господ пази простодушните; В беда бях, и Той ме избави.
116:7 Върни се, душе моя, в успокоението си, Защото Господ постъпи щедро към тебе.
116:8 Понеже си избавил душата ми от смърт, Очите ми от сълзи, и нозете ми от подхлъзване,
116:9 Затова ще ходя пред Господа в земята на живите. (По слав. 115)
116:10 (1)Аз повярвах, затова говорих; Много бях наскърбен.
116:11 (2)В тревогата си рекох: Всеки човек е измамлив.
116:12 (3)Що да въздам Господу За всичките Му благодеяния към мене?
116:13 (4)Ще взема чашата на спасението, И ще призова името Господно;
116:14 (5)Ще изпълня обреците си Господу, Да, пред всичките Му люде.
116:15 (6)Скъпоценна е пред Господа Смъртта на светиите Му.
116:16 (7)Ах! Господи, наистина аз съм Твой слуга; Твой слуга съм, син на Твоята слугиня; Ти си развързал връзките ми.
116:17 (8)На Тебе ще принеса жертва на хваление, И името Господно ще призова.
116:18 (9)Ще изпълня обреците си Господу, Да! пред всичките Негови люде,
116:19 (10)В дворовете на дома Господен, Всред тебе, Ерусалиме. Алилуия.
                            
                                                                 ГЛАВА  117


117:1 (По слав. 116). Хвалете Господа, всички народи; Славословете Го, всички племена;
117:2 Защото милостта Му към нас е голяма, И верността Господна трае до века. Алилуия.
                            
                                                                 ГЛАВА  118


118:1 (По слав. 117). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост трае до века.
118:2 Нека каже сега Израил, Че Неговата милост трае до века.
118:3 Нека каже сега Аароновият дом, Че Неговата милост трае до века.
118:4 Нека кажат сега ония, които се боят от Господа, Че Неговата милост трае до века.
118:5 В притеснението си призовах Господа; Господ ме послуша и ме постави на широко място.
118:6 Господ е откъм мене; няма да се убоя; Що може да ми стори човек?
118:7 Господ е откъм мене между помощниците ми; Затова ще видя повалянето на ненавистниците си.
118:8 По-добре да се надява някой на Господа, А не да уповава на човека.
118:9 По-добре да се надява някой на Господа, А не да уповава на князе.
118:10 Всичките народи ме обиколиха; Но в името Господно ще ги отсека.
118:11 Обиколиха ме, да! обиколиха ме; Но в името Господно ще ги отсека.
118:12 Обиколиха ме като пчели, но угаснаха като огън от тръни; Защото в името Господно ще ги отсека.
118:13 Ти, враже, ме тласна силно за да падна; Но Господ ми помогна.
118:14 Сила моя и песен моя е Господ, И Той ми стана избавител,
118:15 Глас на радост и на избавление се чува в шатрите на праведните; Десницата Господна върши храбри дела.
118:16 Десницата Господна се издигна; Десницата Господна върши храбри дела.
118:17 Аз няма да умра, но ще живея, И ще разказвам делата Господни.
118:18 Строго ме наказва Господ, Но на смърт не ме предаде.
118:19 Отворете ми портите на правдата; Ще вляза в тях и ще прославя Господа.
118:20 Това са Господните порти, В които ще влязат праведните.
118:21 Ще Те славословя, защото си ме послушал, И станал си ми избавител.
118:22 Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Стана глава на ъгъла,
118:23 От Господа е това, И чудно е в нашите очи.
118:24 Тоя е денят, който Господ е направил; Нека се радваме и се развеселим в Него.
118:25 О Господи! избави, молим се; О Господи! молим се, изпрати благоденствие.
118:26 Благословен да бъде оня, който иде в името Господно; Благославяме ви от дома Господен.
118:27 Господ е Бог, Който ни показва светлина; Приведете до роговете на олтара Вързаната с въжета жертва.
118:28 Ти си Бог мой, и ще Те славя; Боже мой, ще Те възвишавам.
118:29 Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост трае до века.
                            
                                                                 ГЛАВА  119


119:1 (По слав. 118). По еврейски, азбучен псалом. Алеф Блажени ония, които са правдиви в пътя, Които ходят в закона на Господа.
119:2 Блажени които пазят изявленията Му, И Го търсят от все сърце;
119:3 Които и не вършат беззаконие, Ходят в пътищата Му.
119:4 Ти си ни заповядал за правилата си, Да ги пазим грижливо.
119:5 Дано се оправят пътищата ми Така щото да пазят Твоите повеления!
119:6 Няма да се посрамя тогава Когато почитам всичките Твои заповеди.
119:7 Ще Те славя с правдиво сърце, Когато науча справедливите Ти съдби.
119:8 Повеленията Ти ще пазя; Недей ме оставя съвсем.
119:9 Бет. Как ще очисти младежът пътя си? Като му дава внимание според Твоето слово.
119:10 От все сърце Те потърсих; Недей ме оставя да заблудя от заповедите Ти.
119:11 В сърцето си опазих Твоето слово За да не ти съгрешавам.
119:12 Благословен си, Господи; Научи ме на повеленията Си.
119:13 С устните си разказах Всичките съдби на устата Ти.
119:14 В пътя на Твоите изявления се радваха толкова, Колкото във всичкото богатство.
119:15 За правилата Ти ще размишлявам, И Твоите пътища ще зачитам.
119:16 В повеленията Ти ще се наслаждавам; Не ще забравя Твоето слово.
119:17 Гимел. Показвай щедрота на слугата Си, за да живея; Така ще пазя словото Ти.
119:18 Отвори очите ми За да гледам чудесни неща в Твоя закон.
119:19 Пришелец съм аз на земята; Не скривай от мене заповедите Си.
119:20 Душата ми се изнурява от копнежа, Който имам винаги към Твоите съдби.
119:21 Ти си изобличил горделивите; Проклети да са ония, които се отклоняват от Твоите заповеди.
119:22 Отдалечи от мене укор и презрение, Защото опазих Твоите повеления.
119:23 Даже първенци седнаха и говореха против мене; Но слугата Ти размишляваше за Твоите повеления.
119:24 Твоите свидетелства наистина са моя наслада И мои съветници.
119:25 Далет. Душата ми прилепна за пръстта; Съживи ме според словото Си.
119:26 Изявих пътищата си, и Ти си ме послушал; Научи ме на повеленията Си.
119:27 Направи ме да разбирам пътя на Твоите правила, Така да размишлявам за Твоите чудесни дела.
119:28 Душата ми се топи от тъга; Укрепи ме според словото Си.
119:29 Отдалечи от мене пътя на лъжата, И благоволи да ми дадеш да съблюдавам закона Ти.
119:30 Пътят на истината избрах; Твоите съдби поставих пред себе си.
119:31 Прилепих се към Твоите свидетелства; Господи, да ме не посрамиш.
119:32 Ще тичам по пътя на Твоите заповеди, Когато разшириш сърцето ми.
119:33 Хе. Господи, научи ме пътя на Твоите повеления, И аз ще го пазя до край.
119:34 Вразуми ме, и ще държа закона Ти. Да! ще го пазя от все сърце.
119:35 Управяй ме в пътя на Твоите заповеди, Защото в него се наслаждавам.
119:36 Приклони сърцето ми към Твоите свидетелства, А не към сребролюбие.
119:37 Отвърни очите ми да не гледат суета, И съживи ме в пътищата Си.
119:38 Потвърди словото Си към слугата Си, Което ще води към страх от Тебе.
119:39 Отвърни от мене укора, от който се боя, Защото Твоите съдби са добри.
119:40 Ето, копнея за Твоите правила; Съживи ме чрез правдата Си.
119:41 Вав. Нека дойдат върху мене и Твоите милости, Господи, Твоето спасение, според словото Ти.
119:42 Ще имам какво да отговоря на онзи, който ме укорява, Защото уповавам на Твоето слово.
119:43 И не отнемай съвсем словото на истината от устата ми, Защото се надявах на Твоите съдби.
119:44 Така ще пазя Твоя закон постоянно На вечни векове;
119:45 И ще ходя на широко, Защото потърсих Твоите правила.
119:46 Ще говоря за Твоите свидетелства и пред царе, И няма да се посрамя;
119:47 И ще се наслаждавам в Твоите заповеди, Които възлюбих;
119:48 Също и ще повдигам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, И ще размишлявам за повеленията Ти.
119:49 Заин. Помни словото към слугата Си, На което си ме направил да уповавам.
119:50 Това е моята утеха в скръбта ми, Че словото Ти ме съживи.
119:51 Горделивите ми се подсмиваха много; Но аз не се отклоних от Твоя закон.
119:52 Спомних си, Господи, за Твоите от старо време съдби, И се утеших.
119:53 Горещо негодуване ме обзе по причина на нечестивите, Които оставят Твоя закон.
119:54 Твоите повеления ми станаха песен В дома гдето странствувам.
119:55 Нощем си спомних Твоето име, Господи, И опазих закона Ти.
119:56 Това е моето хваление, Че опазих Твоите правила.
119:57 Хет. Господи, Ти си мой дял; Обещах се, че ще пазя Твоите думи.
119:58 Потърсих благоволението Ти от все сърце; Смили се за мене според словото Си.
119:59 Размислих върху пътищата си, И обърнах нозете си към Твоите свидетелства.
119:60 Побързах, и не се забавих. Да опазя Твоите заповеди.
119:61 Връзките на нечестивите ме обвиха; Но аз не забравих Твоя закон.
119:62 По среднощ ставам за да Те славя За Твоите справедливи съдби.
119:63 Аз съм другар на всички, които Ти се боят, И на ония, които пазят Твоите правила.
119:64 Господи, земята е пълна с Твоята милост; Научи ме на Твоите повеления.
119:65 Тет. Господи, Ти си сторил добро на слугата Си Според словото Си.
119:66 Научи ме на добро разсъждение и знание, Защото аз повярвах Твоите заповеди.
119:67 Преди да бях наскърбен аз заблуждавах; Но сега държа Твоето слово.
119:68 Ти си благ и правиш добро; Научи ме на Твоите повеления.
119:69 Горделивите изковаха лъжа против мене; Но аз от все сърце ще пазя Твоите правила.
119:70 Тяхното сърце надебеля като лой; Но аз се наслаждавам в закона Ти.
119:71 Добре ми стана, че бях наскърбен, За да науча Твоите повеления.
119:72 Законът на Твоите уста е за мене по-желателен От хиляди злато и сребро.
119:73 Иод. Твоите ръце ме направиха и утвърдиха; Вразуми ме за да науча Твоите заповеди.
119:74 Ония, които Ти се боят, ще се зарадват като ме видят, Защото на словото Ти уповах.
119:75 Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, И по справедливост си ме наказал.
119:76 Моля Ти се, нека ми бъде Твоето милосърдие за утеха Според словото Ти към Твоя слуга.
119:77 Нека дойдат върху мене Твоите благи милости, за да живея; Защото Твоят закон е моя наслада.
119:78 Нека се посрамят горделивите, защото са ме повалили с лъжи; Но аз ще размишлявам за Твоите правила.
119:79 Нека се обърнат към мене ония, които Ти се боят, А именно ония, които познават Твоите свидетелства.
119:80 Сърцето ми нека бъде непорочно относно Твоите повеления, За да се не посрамя.
119:81 Каф. Душата ми примира за Твоето спасение; Но аз се надявам, на Твоето слово.
119:82 Очите ми чезнат за изпълнението на словото Ти, Като казвам: Кога ще ме утешиш?
119:83 Защото станах като мех в дим; Но пак не забравям Твоите повеления.
119:84 Колко са дните на Твоя слуга? Кога ще извършиш съдба против гонителите ми:
119:85 Горделивите изкопаха ями за мене, Като се противят на Твоя закон.
119:86 Всичките Твои заповеди са верни; Понеже човеците ме гонят с лъжи, Ти ми помогни.
119:87 Без малко щяха да ме погубят на земята; Но аз не оставих Твоите правила.
119:88